— Какво се е случило?
— Детето й. Там на плажа.
Стомахът на Броуди се сви.
— Какво е станало с него?
— Ами… — Биксби заекна, а после бързо каза: — Четвъртък.
— Слушай, диване такова — започна Броуди, но веднага се спря. Беше започнал да разбира. — Веднага пристигам — и постави телефонната слушалка обратно на мястото й.
Целият трепереше, като че ли бе трескав. Страх, чувство за вина и безсилна ярост — всичко се сля в остър пристъп на болка. Внезапно осъзна, че са го излъгали и предали, но и сам той се чувстваше предател и лъжец. Със сила го бяха въвлекли в тази мръсна работа. Бе се превърнал в безволева марионетка. Сега цялата вина падаше върху него, макар че виновният не бе само той. Виновни бяха и Лари Бон, и неговите съдружници, независимо дали имаше такива, или не. Искаше да постъпи както повелява дългът му, но не му разрешиха. Но кои бяха те, че да го командват? Какъв полицай е, щом се огъна пред Вон? Беше длъжен да закрие плажовете.
Да предположим, че ги бе закрил. Рибата можеше да си отиде, възможно бе да доплува до бреговете на Истхамптън и там да нападне някого. Ала станало беше тъкмо най-лошото.
Той не бе закрил плажовете и заради това бе загинало дете. Ясно като бял ден. Причина и следствие. Внезапно Броуди почувства отвращение към себе си. Едновременно с това му стана жал за самия себе си.
— Какво се е случило? — попита Елън.
— Току-що е загинало едно дете.
— Как?
— Пак тази проклета акула.
— О, господи! Ако беше закрил плажовете… — подзе тя, но веднага млъкна.
— Да, знам.
Когато Броуди пристигна, Хари Медоус вече го чакаше на паркинга зад полицейския участък. Той отвори предната врата и натика огромното си туловище на седалката до Броуди.
— Това се казва случайност — каза Медоус.
— Аха. Кой е там, Хари?
— Един младеж от „Таймс“, двама от „Нюздей“ и един от моя вестник. Жената също е вътре. Дошъл е и мъжът, който твърди, че видял как станало всичко.
— Как са подушили онези от „Таймс“?
— За нещастие репортерът бил на плажа заедно с единия от „Нюздей“. Дошли с компания за уикенда. Разбрали веднага какво се е случило.
— Кога е станало?
Медоус погледна часовника си.
— Преди петнайсет-двайсет минути. Не повече.
— Знаят ли за онова момиче — Уоткинс?
— Нямам представа. Разбира се, моят човек знае, но той е достатъчно съобразителен, за да си държи езика зад зъбите. Що се отнася до другите — всичко зависи от това с кого са говорили. Едва ли са се докопали до онази история. Нямали са време.
— Рано или късно ще се докопат.
— Знам — каза Медоус. — Това ще ме постави в доста трудно положение.
— Теб? Ама че си шегобиец.
— Говоря сериозно, Мартин. Ако някой в „Таймс“ започне да души около оня случай и той се появи в утрешните вестници заедно със съобщението за новото нападение на акулата, на „Лидър“ ще му се стъжни животът. Имам намерение да го използвам, за да спася честта на вестника, дори ако другите не го направят.
— Как имаш намерение да го използваш, Хари? Какво искаш да напишеш?
— Още не знам. Казвам ти, че съм в много затруднено положение.
— И кого ще обвиниш за потулването на историята? Лари Вон?
— Едва ли.
— Мен?
— Не, не. Въобще няма да пиша, че някой се е погрижил да я потули. Заговор не е имало. Искам да поговоря с Карл Сантос. Ако го убедя да каже онова, което трябва, ще избегнем много неприятности.
— А ако напишеш истината?
— Какво по-точно?
— Ако напишеш всичко, както си беше? Че съм искал да закрия плажовете и да предупредя хората за опасността, но членовете на градската управа не са се съгласили и тъй като аз съм се оказал страхливец и не съм могъл да настоя на своето, да изпълня дълга си, съм играл по свирката им. Да напишеш как влиятелното общество в Амити е решило, че няма основание да се плашат хората само защото край бреговете се е появила акула, която обича да яде малки деца.
— Престани, Мартин. Ти не си виновен. Никой не е виновен. Взехме това решение, поехме и риска и загубихме. Това е всичко.
— Потресаващо. Сега ми остава само да отида и да кажа на майката на детето: много съжаляваме, но бяхме принудени да пожертваме детето ви в тази игра вместо чип.
Броуди излезе от колата и закрачи към задния вход на участъка. Медоус, затруднен от тясната врата, го последва.