В работата на полицаите има много забавни неща.
Ей го на, лежи тук и зъзне, вместо да е в топлото легло, изтегнат до любящата си жена. Много забавно, няма що, на Карела чак му се приплака. Представи си Теди — лежи сама в леглото, с разпиляна върху възглавницата черна коса, леко усмихната, тънката й нощница вдигната над извивката на бедрото… Боже, като нищо ще замръзна в тази проклета алея, и собствената ми жена ще научи за това чак сутринта. Собствената ми, пламенна жена! Ще го научи от вестниците! Ще види името ми на четвърта страница! Ще…
Чу се шум от стъпки.
Карела се стегна. Ръката под палтото му пусна термофора и бързо се прилепи до студената метална дръжка на служебния пистолет. Той го измъкна от кобура и остана да лежи нащрек, докато стъпките се приближаваха към него.
— Ето тук един — дочу се глас.
Млад глас.
— Аха — отговори друг глас.
Карела чакаше. Очите му бяха затворени, правеше се, че спи и не помръдваше, все така сгушен на земята. Пръстът му беше на спусъка.
Усети ритник.
— Ставай!
Карела се надигна, ала не достатъчно бързо. Още се изправяше на крака и нагласяваше пистолета за евентуална стрелба, когато усети, че заливат предницата на палтото му с някаква течност.
— Наздраве! — извика едно от момчетата. Карела зърна пламъчето на кибритената клечка и мигом се озова целият в пламъци.
Странно, но първата му реакция, възприета като сигнал за опасност, беше предизвикана от особения мирис. Реакция, предизвикана от бензиновите изпарения, които идваха от палтото. Последва шокиращият блясък на клечката — искряща малка експлозия сред тъмата на алеята, още по-шокираща в комбинация с бензиновата миризма. Чувството за надвиснала опасност прониза слепоочията и премина като светкавица в тила му и тогава видя пламъците. Към лицето му лизнаха пламъци и първоначалният шок премина в истински ужас.
Стийв Карела реагира така, както, кроманьонецът е реагирал при първата си по-близка среща с буен огън, която му дала да разбере, че освен предисторически тигри, на огъня могат да се пекат и хора. Карела пусна пистолета, покри лицето си с ръце, рязко се втурна и инстинктивно се насочи към мръсната купчина сняг. Забрави за нападателите си, които се смееха и се отдалечаваха тичешком. Трескаво си повтаряше: „Горя, трябва да се изгася, горя, горя“, докато най-сетне се хвърли връз купчината сняг. Притискаше лицето си с ръце и усещаше как пламъците ръфат опакото на дланите, долови ужасяващия мирис на опърлена коса и кожа, но чу и съскащия звук от допира на пламъците със снега, после потъна в облака от пара, който се издигна от тази спасителна бяла купчина, овъргаля се целия в благословения сняг и почувства, че се просълзява? Дълго лежа, без да мисли, с лице, притиснато в снега, дишаше тежко, напълно отпуснат.
Най-сетне успя да стане, с мъка вдигна пистолета, бавно се запъти към края на алеята и се спря под уличната лампа, за да огледа ръцете си. Пое дълбоко дъх и се отправи към телефонната кабина на ъгъла. Съобщи на дежурния сержант Мърчисън, че подпалвачите са го нападнали, че ръцете му са обгорели и че ще трябва да изпратят линейка, за да го откарат в болницата.
— Добре ли си? — попита Мърчисън.
Карела отново погледна ръцете си и каза:
— Да, Дейв, добре съм.
4
Детективът Бърт Клинг беше влюбен, но друг влюбен нямаше.
Кметът не само че не беше влюбен, той беше бесен. Обади се на главния полицейски инспектор и му се разкрещя — искал да знае що за град бил тези, в който лице, с такъв важен пост като инспектора Каупър, може да бъде застреляно на стъпалата на Филхармонията, що за проклет град било това…!
— Ами, сър? — опита се да отговори инспекторът, но кметът ядосано го прекъсна:
— Може ли да ми отговорите защо инспектор Каупър не е бил надлежно охраняван, след като жена ми ме уведоми сутринта, че в полицията са знаели за отправената му заплаха? Може ли да ми отговорите на този въпрос?
— Ами, сър… — подхвана отново инспекторът, но кметът отново не го изслуша.
— Може би ще ми кажете защо все още не е установено от кой прозорец е стреляно? Защо, кажете ма, след като от аутопсията стана ясна посоката и ъгъла на стрелба и специалистите ви вече са изчислили приблизителната траектория?!
— Ами, сър…
— Кога ще чуя вашето заключение? Да не би да искате градът ни да стане за смях?!
Полицейският инспектор не искаше градът да стане за смях, и отвърна:
— Да, сър, ще направя всичко възможно.
— Крайно време е — заяви кметът и затвори телефона.