Разговорът между кмета и инспектора съвсем не беше от най-приятните и инспекторът веднага нареди на секретаря си — висок, блед, рус мъж, с вид на ох-тичав и с непрестанна суха кашлица, която, според него, се дължала на трите пакета цигари на ден, последица от подлудяващото всекидневие, та инспекторът веднага му нареди да проучи каква е била заплахата и да му докладва. Високият блед секретар тутакси се залови за работа и скоро научи, че в осемдесет и седми участък е имало няколко обаждания от някакъв странен тип, който е заплашил, че ще убие инспектора, ако до вчера на обед не получи пет хиляди долара. Полицейският инспектор изслуша информацията, възкликна: „Така ли?“ и веднага се свърза с лейтенант Питър Бърнс.
Тази сутрин лейтенант Бърнс имаше достатъчно неприятности — като започнем с Карела в болницата с изгаряния от втора степен на двете ръце и свършим с бояджиите, които се бяха настанили в кабинета му и си подхвърляха шегички, яхнали стълбите, мацотейки с боя всичко наоколо. Полицейският инспектор изобщо не беше по вкуса на Бърнс — той бе дошъл от съседния град при смяна на административния апарат, а според Бърнс, оттам, откъдето идваше, се ширеше още по-голяма престъпност, отколкото в техния град. Инспекторът също не харесваше Бърнс, този невъздържан ирландец, който обяви мнението си за новоназначения от кмета „парашутист“ едва ли не пред всички присъстващи на сбирката на Благотворителното полицейско дружество. Така че по време на разговора, в телефонните жици, свързващи кабинета на инспектора в главното управление и ъгловото, оплескано с боя кабинетче на Бърнс в мрачния участък, не протече нито капчица любезност или вежливост.
— Какъв е случаят, Бърнс? — попита инспекторът.
— Сър - започна Бърнс, припомняйки си, че предишният инспектор го наричаше Пийт, — вчера имахме няколко телефонни обаждания със заплахи от неизвестно лице. Обсъдих разговорите лично с инспектор Каупър.
— И какви мерки предприехте?
— Наблюдавахме мястото, откъдето трябваше да вземат парите и задържахме лицето, което се яви, за да ги вземе.
— После?
— Разпитахме го и го пуснахме.
— Защо?
— Недостатъчни доказателства. Снощи отново го разпитахме след убийството на инспектора. Нямаме основания за арест. Лицето е на свобода, но от тази сутрин подслушваме телефона му и при най-малък сигнал ще действаме.
— Защо не осигурихте охрана на инспектора?
— Предложих му, сър, но той отказа.
— Защо не поставихте заподозрения под наблюдение преди извършването на престъплението?
— Нямах свободни хора, сър, а от сто и петнайсети участък в Ривърхед ми казаха, че също нямат свободни. Освен това, както вече ви казах, инспекторът не пожела да бъде охраняван. Той смята, че си имаме работа с луд, такова беше и нашето мнение. Докато събитията не го опровергаха.
— А за апартамента какво ще кажете?
— Какъв апартамент, сър?
— Апартаментът, от чиито прозорци са стреляли по инспектор Каупър.
— Сър, престъплението не е извършено в нашия район. Залата на Филхармонията се намира в петдесет и трети район и вярвам, вие разбирате, че убийството трябва да се разследва от детективите, конто работят в участъка на района, където е извършено убийството.
— Дрън-дрън приказки са това Бърнс — заяви полицейският инспектор.
— Сър, такава е практиката в този град.
— Бърнс, този случай е твой. Ясно ли е?
— Щом казвате, сър.
— Да, така казвам, и затова пращай хората си да разберат къде е този апартамент.
— Добре, сър.
— И ми докладвай.
— Добре, сър. — Бърнс затвори телефона.
— Малко строяване, а? — подхвърли единият бояджия.
— Поскастриха те нещо май — добави другият.
Двамата се бяха покатерили па стълбите, хилеха се и от четките им капеше зелена боя.
— Я да се разкарате от кабинета ми! — викна Бърнс.
— Не сме свършили.
— И няма да мръднем, докато не свършим.
— Това пък са нашите нареждания.
— Защото ние не работим в полицията, нали така?
— Ние работим в обществения сектор.
— Отдел „Поддръжка и ремонт“.
— И не си тръгваме преди да сме си свършили работата.
— Престанете да цапате пода с боя! — разкрещя се Бърнс и изхвърча от стаята. — Хос! Клинг! Уилис! Браун! Къде се дянахте? — не спираше да вика той.
Майър се подаде от вратата на тоалетната с ръка върху ципа на панталона.
— Какво има, шефе?
— Къде беше?
— Да пусна една вода. Защо, какво има?
— Веднага да отидат хора на мястото — крещеше Бърнс.
— На кое място?
— На мястото, където убиха проклетия инспектор.
— Добре, но защо? Случаят не е наш.