— Здрасти, Тино.
— Здрасти, Тони.
— Как е?
— Горе-долу. Запознай се. Стю Ливайн.
— Приятно ми е.
— И на мен. — Майър му подаде ръка.
— Това е Тони Ла Бреска. Страхотен играч.
— Ти си най-страхотният — каза Ла Бреска.
— Стю цели като Анджи, нали помниш Анджи, сакатият? Е, Стю се мъчи с щеката като него.
— Как да не го помня? — прихна Ла Бреска, а заедно с него и Тино. Майър се поколеба за миг, после се засмя и той.
— Баща му го е учил.
— А баща му кой го е учил? — попита Ла Бреска и двамата отново се захилиха.
— Разбрах, че си намерил работа — обърна се Тино към Ла Бреска.
— Да.
— Набързо ли минаваш?
— Само за една-две игри преди вечеря. Да си виждал Калуч?
— Ей го там, до прозореца.
— Ще поиграя с него.
— Защо не играещ с нас?
— А, не. Обещах на Калуч, пък и ти си истинска акула.
— Аз? Акула? Чуваш ли го, Стю?
— Хайде, после ще се видим — каза Ла Бреска и се запъти към другата маса.
Над нея се беше навел висок слаб мъж с раирана риза и се целеше. Ла Бреска го изчака да направи няколко удара и после се отправиха към гишето до входа. След миг светнаха лампите на масата в другия край на залата. Ла Бреска и Калуч взеха щеките, извадиха топките и започнаха да играят.
— Кой е тоя Калуч? — попита Майър.
— О, това е Пийт Калучи.
— Приятел на Тони ли е?
— Да, стар приятел.
Калуч и Ла Бреска не спираха да говорят. Повече говореха, отколкото играеха. Спираха след всеки удар, разговаряха и така около час. После оставиха щеките и си подадоха ръка. Калуч се върна при масата до прозорците, а Ла Бреска отиде да провери колко дълго са играли.
— Шест часа! — възкликна Майър. — Трябва да се прибирам, че жената ще ме убие.
— Мини някой ден пак да поиграем — каза Тино.
— Бива — отговори Майър и излезе.
Навън бе легнал сивкав здрач, беше тихо, чуваше се само виенето на ледсностудения, режещ вятър. Антъни Ла Бреска крачеше с ръце в джобовете на три-четвъртото си кафяво палто, с вдигната яка, а силният вятър развяваше краищата на увития около врата му зелен шал. Майър се движеше на разстояние и внимаваше гафът с Клинг да не се повтори и с него, уж опитния детектив. Студеното време и безлюдната улица не му помагаха особено много. Ако имаше хора и движение, не би имал никакви проблеми, но когато по една улица вървят само двама души един зад друг, обикновено първият мерва с крайчеца на окото си онзи зад гърба си и се обръща, за да го види по-добре. Майър се спотайваше във всеки вход, ту се показваше, ту изчезваше и слава богу, защото не чувстваше студа от тези непрестанни движения. Беше убеден, че Ла Бреска няма да го забележи, но и не се отпускаше за миг — щеше да го изгуби в мига, в който завиеше рязко зад близкия ъгъл или влезеше неочаквано в някой вход.
Момичето го чакаше в буик.
Колата беше черна. Майър бързо се приближи, но не можа да види номера, защото между нея и него имаше две пресечки. Моторът работеше. Ауспухът бълваше сиви отровни облаци сред сивата пуста улица. Ла Бреска спря до колата и Майър веднага се прислони в остъклената ниша на близката заложна къща. Заобиколен от саксофони, пишещи машини, фотоапарати, тенис ракети, въдици и купи, Майър се взираше през чупките на стъклата на витрината в номера на буика, но не можеше да го види добре. Момичето беше русо, с коси до раменете. То се наведе да отвори вратата на Ла Бреска.
Ла Бреска се качи в колата и затвори вратата.
Майър излезе от нишата, когато буикът се отлепи от тротоара и се понесе.
Така и не можа да види цифрите на номера.
7
Никой не обича да работи в събота.
В това има нещо обидно, противно на човешката природа. Събота е денят преди неделя, в който трябва да отдъхнеш от петдневната лудница. В гаден мартенски ден като тоя, който мирише на сняг от сутринта притиснат от монолитните студени сгради на сивия град, в един такъв гаден съботен ден няма нищо по-хубаво от това да запалиш огъня в камината на тристайния си апартамент и да се излежаваш пред пламъците. Ако пък нямаш камина, наливаш си порядъчна порция уиски и му лягаш с някое гадже или с книга в ръка — „Война и мир“, любов и мир… Шекспир сигурно е сътворил най-сполучливите си каламбури именно в събота, добре почерпен, с гадже в леглото.