Выбрать главу

Арестуван от: полицай Хенри Бътлър

Под номер: 63-Пл—1605-1960

Дата на арестуване: 3/14/60

Място на арестуване: 812 Норт Стрийт, Изола

Обвинен в: кражба

Кратко описание на престъплението: Калучи влязъл в бензиностанцията на Норт Стрийт 812 около полунощ и заплашил служителя, че ще го застреля, ако не отвори касата. Служителят казал, че не знае комбинацията. Калучи насочил пистолета и се приготвил да стреля, когато се намесил патрулиращият полицай Бътлър от шейсет и трети участък и го арестувал.

Предишни нарушения на закона: няма

Предаден на: Криминалния съд, 15 март 1960

Осъден за: кражба първа степен

Окончателна присъда: виновен, дата 7/8/60, осъден на десет години в Касълвю.

— Говорихте ли с някой от информаторите ни?

— Не, не сме.

— Какво правите тогава? До дванайсет трябва да намерим петдесет хиляди долара, сега е десет и петнайсет, по дяволите!

— Опитваме се да намерим Калучи. Взехме адреса от наблюдаващия го полицай, но хазяйката каза, че не се е връщал от вчера сутринта.

— Защо ще се връща? — викна Бърнс. — С Ла Бреска и оная русата сигурно замислят как точно да пречукат Сканлън, докато ние се чудим откъде да вземем петдесет хиляди. Намерете Дани Джимп или Фатс Донър и разберете познават ли някакъв Дом, който е загубил в залагането преди две седмици — всъщност тогава шампионатът ли беше?

— Да, сър.

— Започвайте да действате. Освен Карела друг има ли връзка с Джимп?

— Не, сър.

— Кой работи с Донър?

— Аз.

— Веднага го намери, Уилис.

— Ама той обикновено прекарва зимата във Флорида.

— Живота си живеят тия дрънкала. А ние тук се чудим как да се оправим с разни откачени убийци. Хайде, Уилис, действай!

— Тръгвам, сър.

— Ами Глухия? Боже, дано не е негова тая работа! Дано да е работа на Да Бреска, Калучи и русата, дето ти го измъкна под носа, Майър…

— Да, сър.

— Тоя глухар! Вече говорих с главния инспектор, със заместник-кмета и с кмета и решихме, че няма да платим петдесет хиляди. Надяваме се да се натъкнем на следа, след като разпитаме човека, който ще вземе „откупа“. Ще охраняваме Сканлън и толкова. Вие двамата ще осигурите наблюдението на пейката. Искам още днес заподозреният да е в участъка, и да говори, докато посинее, да се осигури и адвокат в случай, че започне да се лигави с Миранда Ескобедо, всичко да бъде задвижено още днес, ясно ли е?

— Да, сър — отговори Майър.

— Да, сър — кимна и Клинг.

— Ще можете ли да се справите с оставянето на „откупа“ и да осигурите наблюдение на пейката, без да сътворите пак някой гаф?

— Да, сър.

— Действайте и най-после искам някакъв резултат!

— Да, сър.

Клинг и Майър излязоха.

— Нещо да ми кажеш за оная, дето е посещавала убиеца в стаята? — обърна се Бърнс към Хос.

— За прикритие вероятно…

— Ами! Отивай да помогнеш на Майър и Клинг, обади се в болницата да видиш как е Карела и се задвижи да откриеш тия майстори, дето го направиха на пихтия! Направи нещо, за бога!

— Добре, сър — каза Хос и излезе от кабинета.

Анди Паркър се събуди, прокара длан по лицето и издуха носа си.

— Бояджиите помолиха да ви кажа „довиждане“ от тяхно име.

— Слава богу, че се ометоха — рече Майър.

— Търсиха те и от прокуратурата.

— Кой?

— Роли Чабриър.

— Кога ме търси?

— Преди около половин час.

— Защо не ме свърза?

— Нали бяхте в кабинета, как така?

— Беше важно — каза Майър и веднага завъртя на Чабриър.

— Кабинетът на господин Чабриър — чу се свеж женски глас.

— Бърнис, обажда се Майър Майър от осемдесет и седми участък. Роли ме е търсил.

— Да.

— Би ли ме свързала?

— Тръгна си.

— Как така? Толкова рано?

— Събота е. Никой не обича да работи в събота.

Детективът Котън Хос остави кутията с около петдесет хиляди хартийки на третата пейка на алеята откъм Клинтън Стрийт в парка Гроувър. Хос беше облечен с вълнено бельо, два пуловера, костюм, палто и носеше наушници. Запален скиор, Хос караше ски и в най-ледените дни, когато не чувстваше ръцете и краката си, и въпреки това атакуваше планинските върхове най-вече заради удоволствието в края на деня да се отпусне пред камината в хижата, отдаден на приятната умора. Никога преди не беше замръзвал така. Не стига че беше събота, ами и кръвта му постепенно се превръщаше в лед.

Сред другите хора, които противостояха на виещия вятър и ниската температура, този съботен ден бяха и:

1. Продавач на кифли на входа към алеята на Клинтън Стрийт.

2. Две монахини с броеници на втората пейка.