3. Страстна двойка в спален чувал зад третата пейка.
4. Слепец, който галеше на четвъртата пейка зрящата си немска овчарка и хранеше трохи гълъбите.
Кифладжията беше детективът Стаили Фолк от осемдесет и осми участък до парка. Фолк беше петдесет и осемгодишен, с голям бял мустак. С този мустак лицето му лесно се запомняше и рядко го използваха за „опашка“. Но благодарение на него той беше известен в криминалния свят — зърнеха ли го, всички съмнителни типове изтръпваха — сякаш виждаха патрулната кола в зелено и бяло. Фолк никак не се зарадва на тая „командировка“ от осемдесет и седми участък в ден като този, но какво да се прави, навлече се с няколко пуловера и дебела плетена жилетка, върза и бяла престилка. Стоеше зад количката с кифли до уоки-токито.
Двете монахини бяха Майър Майър и Бърт Клинг. Те ругаеха Бърнс, задето им се беше карал и излагал пред Хос и Уилис.
— Толкова тъпо се чувствам — прошепна Майър.
— Що тъй? — промълви Клинг.
— От дрешките трябва да е.
Страстната двойка беше оформена, след като Хос и Уилис хвърлиха чоп. Имаше защо да хвърлят чоп — нежната половинка беше колежката Айлин Бърк, с която Уилис беше работил преди години по някакво улично нападение. Айлин беше червенокоса, със зелени очи и дълги, стройни крака с тънки глезени. Бюстът й си го биваше и макар да беше по-висока от Уилис (той за малко да не отговори на изискването за ръст, когато постъпваше в полицията), тя го привличаше — едрите момичета си падаха по него и той по тях.
— Хубава роля — каза Уилис и я прегърна в спалния чувал.
— Устните ми се напукаха.
— Хубави устни…
— Тук сме по работа.
— Аха…
— Не ме пипай по задника.
— Не знам къде са ми ръцете.
— Виж какво! — закани му се Айлин.
— Някой идва! Трябва да се целуваме!
Уилис следеше пейката с едно око. Мина бавачка с количка. Бебе на разходка в ден от ледииковия период! Луди хора. Уилис не откъсваше устни от детектив втора степен Айлин Бърк.
— М-м-м, май че? — промълви Айлин.
— Май че какво?
— Май че вече отминаха.
— Това какво е? — Уилис беше целият нащрек.
— Пистолетът ми, спокойно — засмя се Айлин.
— Не, чуй, някой идва.
Стъпки приближаваха пейката.
Ричард Дженеро седеше с черни очила на четвъртата пейка и галеше по главата немската овчарка, хвърляше трохи на гълъбите и си мечтаеше за лятото. Веднага забеляза младия мъж, който вървеше бързо към третата пейка. Той взе кутията, хвърли поглед през рамо и тръгна към центъра на парка.
Дженеро не знаеше как да постъпи.
Извикаха го, защото в събота никога не достигаха хора (предотвратяването на престъпления е тежка задача особено в събота), и го сложиха уж на най-лесния пост, тъй като предполагаха, че този, който вземе кутията, ще тръгне да излиза от парка, а Фолк кифладжията и Хос (в собствената си кола, паркирана до тротоара) тутакси ще го приберат „на топло“. Но ето че мъжът се отправи към парка и към пейката на Дженеро, а Дженеро никак не си падаше по насилието — как му се искаше да си е вкъщи, в леглото, а майка му да готви вкусна супа и да пее италиански арии…
Кучето беше полицейско и Дженеро беше научил няколко знаци и подсвирквания преди да се настанят на четвъртата пейка. Винаги се беше страхувал от кучета, особено от големи кучета, и умираше от страх да не обърка командите за нападение. Ами ако кучето не разбереше и се хвърлеше върху него — оня младеж бързо се отдалечаваше, как ли щеше да го стигне? Та ако се хвърлеше върху него, щеше да го направи на нищо и какво щеше да каже майка му — che bella cosa, ще ми ставаш полицай, а!
Уилис намести уоки-токито между гърдите на Айлин л съобщи новината на Хос — добре си беше той на топло в колата, в посока обратна на тази, в която се беше запътил оня с кутията. Уилис се опита да свали ципа на спалния чувал, по той заяде и не искаше да помръдне. Не че беше неприятно да си с Айлин натясно в чувала — тя се увиваше и притискаше в него, опитвайки се да се измъкне от проклетата торба — но като си помисли, че го чака същата разправия с Бърнс, каквато отнесоха Клинг и Майър, отново се залови здравата с идиотския цип. На Айлин можеше и да й харесва това боричкане, но… Дженеро не знаеше, че Хос е вече предупреден, затова стана, свали черните очила и разкопча третото копче на палтото си — така, както беше виждал да правят по филмите, сграбчи пистолета и… ñå ïðîñòðåëÿ â êðàêà.???
Младежът хукна.
Дженеро падна и кучето го близна по лицето.
Уилис се измъкна от спалния чувал, Айлин закопча блузата и палтото си, оправи си жартиерите, в това време Хос се затича по алеята, но се подхлъзна на леда пред третата пейка и за малко не си счупи врата.