— Стой, полиция! — извика Уилис.
О, чудо на чудесата! Младежът веднага спря и изчака Уилис, който вървеше към него със следи от червило по лицето и насочен пистолет.
Младежът се казваше Алан Пари.
Уведомиха го за правата му и той се съгласи да говори без адвокат, въпреки че му го бяха осигурили.
— Къде живееш, Алан? — попита Уилис.
— Зад ъгъла. И ви познавам всички. Толкова пъти сме се срещали.
— Някой да го познава? — попита Уилис колегите си.
Те поклатиха глави. Бяха го заобиколили — кифладжията, монахините, страстната двойка и червенокосият левент с бял кичур и прострелян туптящ глезен.
— Защо се затича, Алан?
— Защото чух да се стреля. В нашия квартал бягаме, когато се стреля.
— Другият кой е?
— Кой другият?
— С когото действате.
— Какво да действаме?
— По заговора за убийство.
— Какво?!
— Хайде, Алан, не ни мотай.
— Нещо грешите — отговори Алан.
— Как щяхте да си разпределите плячката?
— Коя плячка?
— Тая в кутията.
— Кутията виждам за пръв път.
— В нея има трийсет хиляди долара. Престани да се правиш на идиот.
Пари или умишлено не се хвана на уловката, или наистина не знаеше, че в кутията трябваше да има петдесет хиляди. Той поклати глава и каза:
— Нищо не знам, помолиха ме да взема кутията, това и направих.
— И искаш да ти повярваме? — попита Уилис.
Тази реплика бе сигнална — в участъка я използваха често, когато разпитваха заподозрени. Майър веднага взе другата роля.
— Спокойно, Хал — рече той.
Тези думи означаваха за Уилис началото на играта с двама герои — той щеше да бъде гадното копеле, което ще обвинява и напада Пари, а Майър щеше да играе противоположната роля на негов защитник. Останалите детективи, включително Фолк, който също беше участвал в подобни шаради в своя участък, щяха да играят ролята на безпристрастен гръцки хор.
Без дори да поглежда Майър, Уилис каза:
— Как така спокойно? Тоя ни лъже непрекъснато!
— Онзи може наистина да е висок и рус, със слухово апаратче. Остави човека спокойно да ни разкаже — рече Майър.
— Да, да, знаем ги тия бабини деветини. Казвай с кого работиш, веднага!
— С никого! — Пари помоли Майър с отчаян глас: — Бихте ли му казали, че нямам съдружник?
— Хайде, Хал, успокой се — каза Майър. Алан, разкажи ни всичко.
— Прибирах се вкъщи, когато…
— Откъде? — прекъсна го Уилис.
— А?
— Откъде се прибираше?
— От дома на гаджето ми.
— Къде живее тя?
— Зад ъгъла. Точно срещу нас.
— Какво правихте там?
— Ами… Нали знаете…
— Не, не знаем.
— Е, Хал, не се рови в интимния живот на момчето — обади се Майър.
— Благодаря — каза Пари.
— Значи отиде да видиш приятелката си — продължи Майър. — По кое време беше това?
— Около девет и трийсет. Майка й отива на работа в девет. Затова отидох към девет и половина.
— Ти не работиш ли? — заяде го отново Уилис.
— Безработен съм.
— Откога?
— Ами…
— Отговаряй!
— Хал, остави момчето.
— Мотае ме!
— Сега ще ти отговори. Защо остана без работа, Алан? — внимателно попита Майър.
— Защото изпуснах яйцата.
— Какво?
— Работех в магазина на Осемдесета улица. В склада. Получихме яйца и както ги носех към хладилника, изпуснах няколко картона и ме уволниха.
— Колко време работи в магазина?
— Откакто завърших училище.
— Ще рече?
— От месец юни.
— Завърши ли гимназия?
— Да, сър, имам диплома.
— И какво правиш, откакто остана без работа?
— Нищо.
— На колко си години?
— Ще стана на деветнайсет… Днес коя дата е?
— Девети.
— Другата седмица ще стана на деветнайсет. На петнайсети.
— Ще си прекараш рождения ден в затвора — заяви Уилис.
— Стига, стига — прекъсна го Майър. — Не заплашвай човека. Какво стана, след като излезе от дома на приятелкта си, Алан?
— Срещнах онзи човек.
— Къде?
— Пред „Корона“.
— Къде?
— Пред „Корона“. Киното, дето е на три пресечки оттук.
— Да, да.
— Е, там.
— И какво правеше онзи човек?
— Нищо, стоеше, сякаш чакаше някого.
— И какво?
— Попита ме дали бързам. Отговорих: „Зависи“. После ми предложи пет долара. Попитах го за какво. Забравил си кутията с обяда на една пейка в парка. Ако му я занеса, щял да ми даде пет долара. Рекох му да иде сам да си я вземе, но той каза, че имал среща пред киното и не искал да се размине с приятеля си. Та, ако можело да взема кутията и да му я занеса пред киното. Знаете къде е киното, пали? Преди време там застреляха един полицай.
— Казах ти, че знам къде е — рече Уилис.