— Попитах го какво има в кутията. Обядът ми, каза той. Но и някои други неща. Какви неща, попитах. А той се ядоса и ме попита искам ли петте долара, или не. Взех парите и дойдох в парка…
— Значи взе петте долара?
— Да.
— Преди да му занесеш кутията?
— Да.
— После?
— Тоя пак лъже — обади се Уилис.
— Това е истината, кълна се.
— Ти какво си мислеше, че има в кутията?
— Сандвичи — сви рамене Пари. — И някои други неща, нали така каза той.
— А бе ти смяташ ли, че ще ти повярваме? — повиши глас Уилис.
— Кажи, какво наистина мислеше, че има в кутията? — тихо попита Майър.
— Вие не можете да ми направите нищо, ако ви кажа какво си мислех, че има вътре, нали?
— Така е. Ако затваряхме хората заради мислите им, всички трябваше да сме в затвора, нали?
— Да — отвърна Пари и се засмя.
Майър също се засмя. Гръцкият хор се присъедини. Всички се засмяха с изключение на Уилис, който продължаваше да гледа Пари с каменно лице.
— И така, какво мислеше, че има в кутията? — отново попита Майър.
— Трева.
— Често ли се дрогираш?
— Не, никога не съм опитвал.
— Запретни си ръкава — заяви Уилис.
Пари запретна ръкав.
— Свали го — нареди Уилис.
— Аз не лъжа — рече Пари.
— Добре де, не лъжеш, а какво смяташ да правиш с тази кутийка?
— Как какво?
— „Корона“ е на три пресечки източно от парка. Ти взе кутията и пое на запад! Защо?
— Ами така.
— Как така? Защо в обратна посока на тази, където те е чакал глухият тип?
— Не съм се замислял за посоката.
— Тръгна на запад!
— Объркал съм се.
— И забрави откъде влезе в парка? Забрави, че входът е зад гърба ти.
— Не…
— Защо тогава се отдалечи от входа?
— Казах ви, объркал съм се.
— Ах, че лъжец! Майър, разправяй си каквото искаш, но аз ще го арестувам!
— Чакай малко — намеси се Майър. — Алан, ти разбираш, че си загазил, ако в кутията има дрога, нали?
— Че защо? Да не е моя?
— И да не е твоя, това го знам аз, а законът е безмилостен към онези, които притежават наркотици. Всеки заловен търговец на наркотици твърди, че отровата не е негова, че не знае кой и кога му я е набутал и така нататък. Пеят една и съща песен, макар всичко да е ясно като бял ден.
— Сигурно.
— Така че няма да мога да ти помогна, ако в тази кутия има подобно нещо.
— Ясно.
— Но той знае, че в кутията няма наркотици. Неговото другарче му е казало, че вътре има пари.
— О, не — поклати глава Пари.
— Значи не знаеш за трийсетте хиляди долара? — внимателно попита Майър.
— Не, не знам — отново поклати глава Пари. — Даде ми петара и ми каза да донеса кутията.
— А ти реши да я откраднеш — подхвърли Уилис.
— Моля?
— Щеше ли да му я занесеш?
— Ами… — Пари погледна въпросително Майър и той му кимна окуражително. — Не, нямаше да му я занеса, защото се надявах, че вътре има трева и че мога да спечеля някой и друг долар. В квартала много се търси.
— Хайде, отвори кутията — каза Уилис.
— Не искам — поклати глава Пари.
— Защо?
— Не искам да имам нищо общо с тревата — ако вътре има трева. А ако има трийсет хиляди, не искам и да ги виждам. Няма да отговарям повече на въпросите ви.
— Добре.
— Ясно, Хал — каза Майър.
— Върви си вкъщи — рече Уилис.
— Може ли?
— Може, може — уморено го подкани Уилис.
Пари бързо се отправи към вратата на участъка. За секунди се озова в коридора и стъпките му се дочуха да потропват по металните лайсни на външните стълби.
— Е, какво ще кажеш? — попита Уилис.
— Сгафихме я — отговори Хос. — Трябваше да го проследим, можеше и да ни заведе до Глухия.
— Лейтенантът не мисли така. Той смята, че никой луд не би изпратил непознат да му донесе кутия с петдесет хиляди долара. Според него този, който взима кутията е задължително член на бандата.
— Ето че греши.
— Знаеш ли какво си мисля?
— Какво?
— Глухия е знаел, че в кутията няма да има петдесет хиляди. Затова и праща този непознат. Знаел е, че няма пари, знаел е и че ще подгоним момчето.
— Ако е така… — подхвана Уилис.
— Ако е така, той иска да убие Сканлън.
Детективите се спогледаха. Фолк се почеса по главата и каза:
— Е, аз да тръгвам, ако не ви трябвам повече.
— Благодарим ти, Стан — рече Майър.
— Няма защо — отвърна Фолк и излезе.
— Тази акция много ми допадна — подхвърли Айлин Бърк, закачливо изгледа Уилис и също излезе.
— „Вятърът подухна… — запя Майър.
— … и нещо ми подшушна?“ — подзе Клинг.
— Педерасти! — рече Уилис с престорено обиден Глас.
Никой не обича да работи в събота, да не говорим за събота вечер.