Събота вечер, бейби, е вечер за забава. В събота излизаш и го удряш на живот. В събота се слагат официални пътъци, шик рокли и ризи с монограм, после се заливаш с парфюм и веселбата започва.
Идиотският град е различен в събота вечер, издокаран в черно, напудрен и напарфюмирай, изискан и сияещ в ослепителните си светлини. Червени и оранжеви, електрикови и яркозелени, те искрят и омайват като наркотик, събуждат видения от островърхи стъклени кули и бляскави куполи. Градът ври и кипи в събота и всичко е някак романтично. Това не е същият тъп делничен град. Не и в събота.
Ако, разбира се, можеш да се порадваш на вечерта.
Никой не обича да работи в събота вечер и затова детективите от осемдесет и седми участък трябваше да са много радостни, когато главният инспектор се обади и каза на Бърнс, че е наредил с охраната на заместник-кмета Сканлън да се заемат детективите от прокуратурата. Ако имаха поне малко ум в главата, детективите от осемдесет и седми участък, трябваше да са истински щастливи от този факт.
Ала това, че не им възложиха тази задача, ги засегна и те се разпръснаха с гнетящото чувство на преживян провал — кой към дома си, кой на дежурство в района. Всъщност на никой не му хрумна, че трябва да подскачат от радост, задето се отърваха от тази задача.
Двамата детективи от прокуратурата бяха със солиден стаж и не за пръв път им предстоеше подобен случай. Шофьорът на заместник-кмета ги взе от Криминалния съд, който беше на ъгъла до прокуратурата. Чакаха го на тротоара. Беше точно осем. Шофьорът беше взел кадилака преди половин час. Изчисти набързо седалките, избърса праха на капака, изтри прозорците с мек кожен парцал, изпразни пепелниците. Детективите бяха точни и това го зарадва, защото не обичаше хората, които закъсняват.
Стигнаха Смоук Райз, където живееше Сканлън. Единият детектив позвъни на вратата на голямата тухлена къща. Отвори му прислужница в черна униформа. Заместник-кметът слезе по широкото бяло стълбище и се ръкува с детектива, извини се, че ангажира съботната му вечер, подхвърли „Колко глупаво е всичко това“, после извика жена си и тя слезе. Сканлън ги запозна и те се отправиха към колата.
Детективът излезе пръв, огледа храстите около алеята и поведе заместник-кмета и съпругата му към колата. Отвори вратата и ги изчака да се качат. Колегата му стоеше до отсрещната врата. Щом заместник-кметът и жена му се настаниха, двамата детективи се качиха и седнаха па сгъваемите столчета с лице срещу тях.
Часовникът на таблото показваше 8.30.
Шофьорът подкара колата, а заместник-кметът подхвърли няколко шеги, докато пътуваха по виещите се улици на богаташкия квартал Смоук Райз, покрай северния край на реката и после, по служебния път към Ривър Хайуей. Седмица по-рано вестниците бяха обявили, че тази вечер заместник-кметът ще говори в Бнай Брит, в най-голямата синагога в града, в девет часа. Домът му бе на петнайсетина минути път от синагогата и шофьорът караше бавно и внимателно, а детективите оглеждаха минаващите коли.
Точно в 8.45 кадилакът експлодира.
Бомбата беше мощна.
Поставена под покрива. Той отхвърча досущ лист хартия, вратите полетяха над шосето заедно с куп железа, а колата полегна на една страна като убит звяр и пламна.
Минаващата наблизо кола се опита да заобиколи горящия кадилак. Последва втора експлозия. Колата се завъртя като пумпал и се блъсна в перилата край брега.
Когато дойде полиция, единственият жив пътник бе окървавено седемнайсетгодишно момиче, което бе излетяло от предното стъкло на случайно минаващата кола.
8
Неделните посещения в болницата Буена Виста са от десет до дванайсет. В неделя настъпва истинско стълпотворение, защото в събота вечер се чупят най-много ръце, крака, глави и ребра. Спешните отделения в събота вечер представляват малка лудница — и така е във всяка болница в големите градове. В неделя прииждат роднините и приятелите на пострадалите през предишната нощ.
Стийв Карела беше „пострадал“ в четвъртък. В неделя лежеше подпрян на възглавниците и чакаше Теди. Чувстваше се зле, изтощен и сякаш неизбръснат, макар да се беше бръснал преди десетина минути. Беше отслабнал няколко килограма (как се яде с бинтован и тампониран нос!), навсякъде го болеше и мръднеше ли, откриваше пови натъртени места, а това го караше да се чувства още по-зле.
От четвъртък все мислеше. Първо се чувстваше глупаво, после побесня и му идеше да скочи и да даде воля на гнева си, докато накрая стигна до заключението, че в основата на всичко бе Глухия. Тази мисъл го успокои. Така подозренията отпадаха от опия двама хлапаци — боже господи, как можа, уж оправно ченге, а да се даде на двама хулигани! — и се стовариха върху един закоравял престъпник. Чудесно извинение, мислеше си Карела, така поне не се чувствам кръгъл глупак. Майър му беше разказвал една еврейска смешка. Майка казва на сина си: „Върви, намери си работа, не се дръж като мързелив евреин!“ А той отговаря: „Не мога, защото съм мързелив евреин.“ Та положението сега беше подобно с малки промени: „Как можа да се дадеш на тоя печен престъпник?“ „Лесно, защото е печен престъпник.“