Можеше да се поспори за това дали Глухия беше чак толкова печен. Да излезе веднъж от болницата и ще организира семинар на тая тема. По всяка вероятност щяха да го изпишат в четвъртък, защото лекарите смятаха, че загубата на съзнание е причинена от сътресение, а сътресението винаги крие опасност за вътрешен кръвоизлив и в такива случаи обичайната практика налага поне едноседмично наблюдение в болницата, иди че се разправяй с докторите?
Може би Глухия не беше чак такъв специалист. Може би само беше по-умен от полицаите, но това всъщност будеше сериозна тревога. Ако той наистина беше по-умен, как можеше да се досетят какъв е следващият му пъклен план? Чак пък пъклен? Ами да! Малък номер ли е да поискаш пет хиляди и да пречукаш инспектора, после да поискаш петдесет хиляди и да пречукаш заместник-кмета, не му се мислеше какво може да последва и коя би била поредната жертва. Сигурно пак щеше да поиска откуп, а ако не изпълнеха условията му, щеше да има и жертва. Кой знае? Можеш ли да предположиш какво ще му хрумне на един печен престъпник? Не можеш, инак няма да е печен.
Но той също е човек, мислеше Карела, и разчита на слабостите на другите. Надява се да наложи системата си за предупреждение и изпълнение на заплахата, сигурен е, че всеки път ще се опитваме да му попречим, но няма да успяваме и така ще осъществява поредния си план. С други думи двете убийства бяха подготовка за големия удар. Всяка следваща жертва беше на по-висок служебен пост, а откупът беше десетократно по-голям. Значи следващият обект беше кметът Джеймс Мартин Вейл, а откупът щеше да възлезе на петстотин хиляди. Глухия не си играеше на дребно.
А може би това са само предположения, чудеше се Карела.
Може би греша?
Дали Глухия подготвяше следващото убийство, или пък в главата му йазряваше друг пъклен (ето пак същите подозрения) план?
В този миг влезе Теди Карела.
Искаше му се да я целуне, но реши да изчака нейната целувка, защото носът му беше целият бинтован. Тя долепи устни до неговите и той усети, че го обземат „пъклени“ желания, които, уви, бяха неизпълними в Буена Виста, пък дори и да беше сам в стая.
Ричард Дженеро беше в същата болница, но за разлика от Карела, в главата му не се въртяха еротични желания, а мечти за повишение.
Макар сведенията, свързани с убийства, да се пазеха под строга тайна, тази сутрин някакъв журналист бе писал за евентуалната връзка между убийството на Сканлън и раняването на Дженеро. Полицията и служебно информираните лица пазеха в тайна телефонните обаждания и заплашителните бележки, но журналистът питаше в статията си „дали полицаите от участъка в близост с парка не са били предупредени за покушението над живота на заместник-кмета и следователно са организирали капан, в който един смел полицай е бил ранен в крака, опитвайки се да залови заподозрения престъпник.“ С други думи журналистът изобщо не споменаваше, че Дженеро се беше самонаранил, защото се страхуваше от кучета и от престъпници, пък и защото не беше много добър в стрелбата по бягащи типове.
От двайсет години бащата на Дженеро беше служител в Министерството на здравеопазването. Той не знаеше, че синът му сам се е прострелял. И смяташе, че Ричард е герой. Затова му беше донесъл голяма кутия с „каноли“. Баща, майка и син, седяха в болничната стая с две легла на четвъртия етаж и опустошавана вкусотиите, обсъждайки евентуалното повишение на Дженеро в детектив трета степен.
На Дженеро не му беше идвала наум мисълта за повишение, по баща му говори дълго за героизма в постъпката в парка и Дженеро реши, че всъщност той бе спрял оня тип. Ако не беше стрелял в крака си, Алан Пари надали щеше да спре да бяга. Е, наистина Пари се оказа случайно заангажиран в цялата история, но какво от това? Сега беше ясно, че той не е опасен престъпник, но къде бяха останалите полицаи, когато Пари тичаше с прословутата кутия под мишница, къде бяха, а? И кой знаеше, когато стреля, че момчето ще се окаже поредният невинен глупак, никой!
— Проявил си голяма смелост — каза баща му и облиза сиренето от пръстите си. — Не друг, а ти си го спрял!
— Така е — съгласи се Дженеро.
— Затова трябва да те повишат.