— Трябва.
— Ще се обадя на шефа ти — каза майка му.
— Недей, мамо.
— Perche no?
— Perche… Мамо, моля ти се не говори на италиански, знаеш, че не разбирам всичко.
— Боже! Италианец, а не разбира италиански! Ще се обадя на шефа ти!
— Не, мамо, не е редно.
— А кое е редно? — попита баща му.
— Ами може да се подметне…
— На кого?
— На този, на онзи…
— На кого все пак?
— Карела е на горния етаж и…
— Ма chi е questa Carella? — попита майка му.
— Мамо, помолих те!
— Кой е този Карела?
— Колега от участъка.
— Където работиш, si?
— Си, мама.
— Той ли ти е шеф?
— Не, колега ми е.
— И в него ли са стреляли?
— Не, пребиха го.
— Кой? Същият, който стреля по теб?
— Не.
— Тогава защо го споменаваш?
— Защото има влияние.
— Над шефа ли?
— Не. Капитан Фрик е шефът и отговаря за целия район. А лейтенант Бърнс отговаря за участъка. Карела е детектив втора степен и е близък с Бърнс, така че ако поговоря с Карела за вчерашния случай, той може да спомене пред Бърнс, че аз съм този, който…
— Нека майка ти се обади на шефа.
— Не, по-добре чрез Карела.
— Колко получават детективите? — попита майка му.
— Цяло състояние.
Машинарийките бяха слабостта на лейтенант Сам Гросман, пък било то и бомби. Или по-точно — особено когато бяха бомби. Беше ясно като бял ден (всъщност, имайки предвид раздробената кола и петимата мъртъвци, нямаше място за съмнение), та беше ясно като бял ден, че в колата на заместник-кмета е била поставена бомба. Бомбата беше с часовников механизъм и съответно беше избухнала не с превъртането на ключа при тръгване, а по-късно. Този факт заинтригува Гросман, защото бомбите с часовников механизъм не бяха така прости като онези, дето избухват при включването на двигателя. Тази бомба беше специална. Не беше свързана с часовника на колата.
А откъде знаеше Гросман всичко това?
Знаеше го, защото в полицейската лаборатория някога не спят. Работят дори в неделя. Освен това намериха два циферблата в развалините на автомобила.
Единият беше от таблото на кадилака. Другият беше от широко разпространена марка електрически будилници. Намериха и още нещо важно: предната част на преобразувател от постоянен към променлив ток — ПТ—ПРТ, на която личеше името на производителя.
Трите части се мъдреха на бюрото на Гросман в лабораторията като важни елементи от сложна мозайка. Той трябваше да ги подреди и да направи заключение. Гросман се чувстваше особено умен тази неделна утрин, защото в петък синът му беше донесъл висока оценка на годишния изпит по химия. Гросман се чувстваше по този начин винаги. Винаги, когато синът му успееше. Ето какво раждаше умната му мисъл.
Значи имаме три части от бомба за взривяване ма кола или по-точно две части, защото часовникът на колата не беше изиграл фатална роля. Този, който бе включил бомбата, не бе разчитал на ръчния си часовник, защото в случая и минутата е от значение. За една минута заместник-кметът би могъл да излезе и да се отдалечи от колата на път за синагогата. Електрическият часовник бе нагласен според часовника на таблото на колата. А защо електрическия часовник? За-щото не е искал часовникът да тиктака. Тиктакането би могло да се чуе под покрива на тихо придвижващия се кадилак. Така… Значи имаме електрически будилник, преобразовател ПТ—ПРТ, което ще рече, че някой е искал да преобразува постоянния в променлив ток. Акумулаторът на кадилака е дванайсетволтов ПТ, а електрическият часовник всякак е бил за ПРТ. Значи някой е искал да свърже часовника с акумулатора и е имал нужда от преобразувател.
Имал е нужда и от проводник от положителния полюс на акумулатора, и от отрицателния към коя да е метална част на колата. Останалото е лесно, тъй като самата тя служи за заземяване. Значи има захранване на часовника и той работи. Нужен е електронен детонатор, необходима е и достатъчна мощност, за да бъде задействан. Повечето електронни детонатори могат да бъдат взривени при преминаване на постянен ток 0.3, 0.4 ампера. Акумулаторът е източник на енергия към преобразувателя и задейства електрическия часовник, който е нагласен на около осем часа. Вместо да се включи будилникът, трябва да се затвори ключ. Така веригата се затваря. Необходим е и проводник към акумулатора, друг към детонатора и проводник от детонатора към някоя метална част на колата. Механизмът може да се приготви предварително вкъщи. Извършителят го е сложил в кутия с инструменти и го е включил към колата за много кратко време, като се е уверил, че всички жици са изолирани, за да предотврати навременна експлозия. Как ли обаче си е осигурил достъп до колата?