Но за щастие Гросман не трябваше да отговаря на този въпрос.
Той си засвирка умно и позвъни на детектива Майър Майър в участъка.
Общественият гараж беше в центъра на Док Стрийт, на около седем пресечки от Градския съвет. Майър Майър взе Бърт Клинг в десет и половина. Двайсетина минути пътуваха покрай река Дикс. Паркираха до една колонка срещу голямата бетонна сграда на Съвета и Майър веднага постави табелката „Полиция“, макар да беше неделя и такси за престой не се събираха.
Спенсър Койл беше дежурен на пропуска на гаража. Той четеше Дик Трейси и двамата детективи не му направиха впечатление — така беше погълнат от любимите си смешни случки. Дори не се надигна от стола, облегнат на облицованата с плочки стена. Като че ли всички обществени сгради бяха облицовани с тези отвратителни жълти плочки. Според Майър това се дължеше или на съмнителна, но изгодна сделка на някой търговец през трийсетте години, или същият този глупак нямаше никакъв вкус, та беше накупил огромни количества. Спенсър Койл се облегна на фо-на на плочките, без да изпуска четивото от ръка, макар да спря да помръдва устни сведен над книгата. Лицето му беше издължено, пепеляво и смръщено. В кафеникавозеленикавата униформа на служител в транспорта и с наперено стърчаща островърха шапки, той приличаше на майор от авиацията. На детективи-те им стана ясно, че Дик Трейси не обича да бъде обезпокояван, особено в неделя.
Това ги дразнеше.
— Господин Койл, току-що разговарях с лабораторията, откъдето ми казаха, че бомбата… — започна Майър.
— Каква бомба? — прекъсна го Койл и плю на сантиметър от излъсканите обувки на Майър.
— Бомбата в колата на заместник-кмета — отговори Клинг. Само да имаше късмет да се изплюе още веднъж!
— О, да — небрежно рече Койл, сякаш всеки ден избухваха бомби в кадилаци и това беше нещо естествено. — И какво?
— Според изследванията в лабораторията бомбата е била със сложен механизъм, но ако е била предварително направена, свързването й с колата не би отнело много време. Бихме искали да знаем…
— Да, да, явно сложна бомба… — Койл не гледаше детективите. Синият му поглед се рееше някъде зад тях. Клинг се обърна, за да види къде гледа, но видя само още една облицована с жълти плочки стена.
— Имате ли представа кой би могъл да постави бомбата?
— Не съм аз.
— Никой не казва, че сте вие.
— Вижте какво, аз пазя гаража, грижа се колите да вървят, уреждам даването им под наем и това е всичко.
— Колко коли има в гаража?
— Двайсет кадилака, дванайсет в редовна употреба, а другите пазим за по-специални случаи. Имаме и четиринайсет автобуса и осем мотора. Също няколко коли на „Паркове и градини“, но това между другото, само защото имаме свободно място.
— Кой обслужва колите?
— Кои коли?
— Кадилаците.
— Кой по-точно от кадилаците? — Койл отново плю.
— Господин Койл, плюенето на улицата е забранено! — не се сдържа Клинг.
— Тук не е улица, това е моят гараж.
— Да, но той е градска собственост, все едно че е улица. Тротоарът продължава във входа на гаража.
— И какво, ще ме арестувате ли?
— Ще продължаваш ли да ни мотаеш? — рече Клинг.
— Кой ви мотае?
— И на нас ни се четат смехории. Но вместо това си спукваме гьона да разследвам; убийство с бомба. Отговаряй на въпросите ни!
— Никой от нашите монтьори не с сложил бомба в тази кола.
— Откъде си толкова сигурен?
— Сигурен съм, защото ги познавам.
— Вчера кой беше тук?
— Аз.
— Само ти?
— Не, и момчетата бяха тук.
— Кои момчета?
— Монтьорите.
— Колко монтьора?
— Двама.
— Смяната обикновено от двама ли е?
— Не, от шестима, но вчера беше събота и работим с намален сътав.
— Някой друг идва ли в гаража?
— Да. Шофьорите на колите непрекъснато влизат и излизат. Вчера трябваше да има рибарско състезание в парка Гроувър. Дойдоха и доста шофьори на автобуси, които трябваше да вземат децата от крайните квартали и да ги закарат на състезанието — риболов през леда на езерото — а после да ги върнат. Но състезанието беше отложено.
— Защо?
— Заради студа.
— По кое време бяха тук тия шофьори?
— Дойдоха рано сутринта и си тръгнаха, когато им съобщиха, че състезанието се отлага.
— Някой от тях да се е навъртал около кадилака?
— Не. Вижте какво, само си губите времето. Вчера всички коли минаха на проверка и бяха в идеална форма. Бомбата е била поставена, след като колата е излязла от гаража.
— Невъзможно.
— Тук не е била поставена!
— Сигурен си, така ли?
— Нали ви казах, че колите минаха на проверка.