— Как му е второто име? — попита Донър.
— Не го знаем.
— Че да не е само един Дом в тоя град? — Донър се обърна към момичето, което пренареждаше хладилника. — Мърси, според теб, колко Домовци има в града, а?
— Не знам — отговори момичето, без да се обръща. — Ти колко познаваш?
— Не познавам нито един. — Гласът на момичето бе тих и тънък, с ярко изразен южняшки акцент. Охайо отпада, помисли си Уилис, или е от Арканзас, или от Тенеси.
— Не познава нито един Дом — засмя се Донър.
— А ти, Фатс? Ти познаваш ли?
— Друго не знаеш ли за тоя човек? Много ти е подробна информацията, няма що!
— Загубил е доста пари на мача преди две седмици.
— Че кой не загуби тогава много пари!
— Няма пукнат долар и се опитва да се сдобие с мангизи.
— Значи Дом…
— Да.
— В този район ли живее?
— Има приятел, който живее в Ривърхед.
— Как се казва приятелят му?
— Ла Бреска. Тони Ла Бреска.
— Нещо за него?
— Нищо особено.
— Тоя Дом лежал ли е в пандиза?
— Нямам представа. Подразбрал е за някакъв предстоящ голям удар…
— Интересува те този голям удар, така ли?
— Да. Според него мълвата вече е плъзнала.
— Не една и две мълви пълзят. Мърси, какво си се разтропала?
— Подреждам едно-друго.
— Престани, лазиш ми по нервите!
— Подреждам хладилника, какво толкова!
— Как мразя тоя акцент! Ти мразиш ли го? — обърна се Донър към Уилис.
— Все ми е тая.
— Не мога да я разбера какво ми говори. Сякаш в устата си има гуди.
Момичето затвори хладилника и отвори гардероба. Започна да мести закачалките и Донър отново викна:
— Какво правиш?
— Казах ти, подреждам едно-друго.
— Ще те изхвърля на улицата по гол задник! Чу ли?
— Добре, спирам.
— Спри веднага!
— Спрях.
— Време е да излезеш.
— Знам.
— Хайде, обличай се. Колко е часът?
— Вече е обяд — отвърна Уилис.
— Хайде, обличай се! — повтори Донър.
— Добре де — каза момичето и отиде в другата стая.
— Мръсница такава! — процеди през зъби Донър. — Чудя се защо ли я търпя.
— Мислех, че ти е дъщеря.
— Хайде бе! — захили се Донър.
Уилис се въздържа от коментар, въздъхна и попита Донър:
— Какво мислиш по въпроса?
— Още нищо не мисля. Съвсем нищо.
— Давам ти малко време.
— Бързате ли я тая работа?
— Да. Много.
— Ударът с какво е свързан?
— Може би с изнудване.
— Дом значи…
— Дом — повтори Уилис.
— Съкратено от Доминик?
— Да.
— Е добре, ще се поослушам, пък ще видим. Момичето се появи в минижуп, яркочервена блуза с голямо деколте и бели чорапи. Червилото й беше светлочервено, сенките — зелени.
— Тръгваш ли? — попита Донър.
— Да.
— Облечи си палтото.
— Добре.
— Не си забравяй чантата.
— Няма.
— И да не я върнеш празна, ей!
— Ще се постарая.
— И аз тръгвам — каза Уилис.
— Ще ти се обадя.
— Действай бързо — рече Уилис.
— Само дето мразя да излизам в такова шибано време — промърмори Донър.
Уилис настигна момичето на стъпалата във входа. То вървеше бавно и си закопчаваше палтото с преметната през рамо чанта.
— Откъде си, Мърси? — попита Уилис.
— Питай Фатс.
— Ти не можеш ли да ми кажеш?
— Ченге ли си?
— Ченге.
— От Джорджия.
— Кога дойде тук?
— Преди два месеца.
— На колко си години?
— На шестнайсет.
— И какво правиш в компанията на Фатс?
— Не знам…
Момичето не вдигаше очи. Излязоха на улицата. Блъсна ги леден вятър.
— Защо не го напуснеш?
— Къде да отида?
Момичето вдигна очи, после закрачи по улицата със заучена походка. Чантата се полюшваше на рамото й, а токчетата й потракваха по тротоара.
Малко след два следобед седемнайсетгодишното момиче от блъсналата се в бариерата кола почина, без да дойде в съзнание.
В смъртния акт, издаден в болницата Буена Виста, пишеше: „Смъртта настъпи вследствие на удар в главата.“
9
Телефонът в участъка зазвъня рано в понеделник сутринта.
Първото обаждане беше на журналист от злободневния градски сутрешен вестник. Той искаше да говори с шефа на участъка и когато разбра, че лейтенант Бърнс още не е дошъл, попита кой го замества.
— На телефона е детектив Майър Майър. В момента го замествам аз.
— Обажда ви се Карлайл Бътърфорд, искам да проверя някои факти, които смятаме да отразим.
В първия миг Майър реши, че някой се занася — що за име е това Бътърфорд! Но се сети, че в тоя вестник всички бяха с идиотски имена — Мастърфийл, Фингърлейвър, разни такива.