— Имаме проблеми — каза веднага Майър, но преди да успее да продължи, телефонът отново иззвъня. Майър вдигна слушалката, представи се и след миг погледна Бърнс.
— Големият шеф — каза той, а Бърнс въздъхна и влезе в кабинета, за да разговарят.
Тази сутрин жиците прегряха — лейтенант Бърнс проведе трийсет и три телефонни разговори с полицейски и обществени служители, като всички се чудеха как да постъпят при новосъздалото се положение. Никой не искаше тази публичност — тя само би ги изложила. И все пак, след като информацията бе изтекла, най-добре щеше да бъде да се разберат с журлалистите преди да съобщят сензационната новина. Може би този, който им се обаждаше, бе само един блъфьор, може би той нямаше доказателства за тези предупреждения. В такъв случай всяка тяхна информация би направила положението още по-опасно Как да постъпят? Как?
Телефоните звъняха, вероятностите се множаха. Главите пулсираха, страстите се разгорещяваха. Кметът Джеймс Мартин Вейл отложи кратката разходка от градския съвет до парка и се обади лично на лейтенант Бърнс, за да разбере „опасно ли е положението“. Лейтенантът го помоли да говори с шефа, той го препрати към капитан Фрик. Фрик пък каза на секретарката на кмета да звънне на главния полицейски инспектор, но той кой знае защо я насочи към инспектора по транспорта, а той от своя страна й каза, че трябва да говорят с военното комендантство и оттам вече позвъниха да питат кмета за какво става дума.
След двучасови лутаници и главоблъсканици решиха да хванат бика за рогата и да предоставят на вестниците текста на телефонните разговори и копие от трите бележки Пръв съобщи новината либералният градски вестник — на първа страница бяха поместени снимки на трите бележки. Другият следобеден вестник, наскоро преименуван „Пиърс Ероу Юнивърсал Интернашънъл Хроникъл“ или нещо подобно, също публикува бележките на първа страница заедно с текста на разговорите с големи букви.
През нощта ранните издания на двата сутрешни вестника подготвиха подобни материали. С други ду-ми четири милиона читатели узнаха за предупредителните заплахи.
Въпросът беше — отсега нататък накъде?
Антъни Ла Бреска и приятелят му от залата зч пул Питър Винсънт Калучи (Калуч, Куч или Кук) се срещнаха в понеделник, в седем вечерта на едно комедийно представление.
Ла Бреска бе следен от работното му място — събаряне на стари сгради във финансовия квартал-от трима детективи, които използваха метода АВС. Имайки предвид предишните провали, те не искаха да рискуват и затова използваха този изпитан, безгрешен метод.
Детектив Боб О’Брайън беще А, той вървеше след Ла Бреска, детектив Анди Паркър беше В и внимаваше да не изпусне А от очи, детектив Карл Капек беше С и следеше Ла Бреска от отсрещния тротоар, като се придвижваше успоредно с него. Това означаваше, че ако Ла Бреска внезапно хлътне в някое кафене или завие, Капек моментално си разменяше мястото с О’Брайън и поемаше позиция А, докато О’Брайън пресичаше улицата и се залавяше с позиция С. Ще рече, че детективите можаха да сменят позиции и така да се придвижват като ВСА, СВА или САВ. Тази раздвижена схема не позволяваше на Ла Бреска да ги запомни и да се усъмни в тях — поне за известно време.
Тримата не изпускаха Ла Бреска от очи. Дори в най-оживената част на града. Понякога Капек дори пресичаше улицата и вървеше пред него и тогава схемата беше: С, Ла Бреска, А, В. Както казваха в полицията, бяха се „лепнали за гърба му като мокра риза“, неотклонно и безпроблемно го следяха, въпреки студеното време и твърде дългата екскурзия, на която ги подлагаше следеният — той явно убиваше свободното си време преди срещата с Калучи.
Двамата седнаха на десетия ред. Представлението беше започнало. Двама комици с широки панталони разправяха за някакъв пътен инцидент, в който имаше замесена и секси блондинка:
— Значи се чукна право в ауспуха ти! — възкликна единият комик.
— Да бе, така ме подпря с фаровете, че свят ми се зави!
— И се наниза на ауспуха ти!
— За малко да ми го отнесе!
Капек седна от другата страна на пътеката и докато ги слушаше, си спомни за бояджиите — те наистина му липсваха. О’Брайън седна зад преследваните мъже, а Анди Паркър се настани през две места до Калучи.
— Спокойно ли дойде? — прошепна Калучи.
— Да — отговори Ла Бреска.
— Какво иска Дом?
— Иска да участва.
— Нали искаше само пари?
— Това беше миналата седмица.
— А сега?
— Сега държи да делим.
— А може ли да си го на чука, а!
— Да, но той знае всичко.
— Откъде е разбрал?
— Не знам. о всичко му е ясно.