Последва залп от тромпетите на квартета. Лампите на тавана блеснаха в пурпурночервено, прожекторът освети светло петно върху спуснатата завеса. След тромпетите се изви саксофон, който искаше да събуди далечни спомени или желания. Завесата се отдръпна от ръка в ръкавица.
— А сега — дочу се глас по микрофона, съпроводен от бързото биене на барабаните, — а сега за пръв път в Америка, направо от родния край, за вас и вашето приятно настроение — госпожица Фрида Панцер.
Зад завесата се показа крак.
Вдигна се нагоре, лъсна черна обувка с висок ток, прасецът се опъна, пръстите се изпружиха в шпиц. Черният чорап проблясваше на светлината на прожекторите, виждаше се и изкусителната бяла плът под впитите черни жартиери. Фетишистите в залата по-тръпнаха, да не говорим за няколкото присъстващи детективи. Фрида се появи на сцената, обляна в червена светлина, облечена в дълга червена рокля с цепки до кръста. При всяко пристъпяме на дългите й крака, публиката спираше поглед върху черните чорапи и черни жартиери.
— Майчице, какви крака! — прошепна Калучи.
— Аха — кимна Ла Бреска.
О’Брайън също зяпаше краката й.
— Не искам друг да участва — отново зашептя Калучи.
— И аз не искам. По ако не се съгласим, той ще изпее всичко на ченгетата.
— Така ли каза?
— Намекна го.
— Копеле гадно.
— Какво смятащ да правим?
— Играем с много пари! — рече Калучи.
— Мислил, че не знам ли?
— Ще ни се натриса, след като измислихме всичко!
— Добре де, какво можем да направим?
— Трябва да го елиминираме.
Момичето започна да се съблича.
Оркестърът засили музикалната експресивност, барабанът ознаменуваше с удар свалянето на поредната червена част от тоалета, която се отронваше като лист на капеща роза, тромпетът съпровождаше с извивки въртенето на задника, саксофонът стенеше, следейки изкусителните жестове на ръцете, а пианото удряше клавиш подир клавиш в унисон със стъпките на дългите крака и еротичните движения, съпроводени от многозначителна усмивка и секси поглед.
— Ама че цици — възхити се Калучи.
— Да бе — съгласи се Ла Бреска.
После замълчаха.
Музиката премина в кресчендо. Барабанът засили темпото, тромпетът записука до прегракване, саксофонът изви възбог, пианото премина в горен регистър в забързан закачлив ритъм, дочуха се цимбали, тромпетът отново изцвили прегракнало. Прожекторите кръстосваха светлини на сцената, настъпи истинска какофония от звуци и цветове. В залата се долавяше мирис на пот и лъст. Със заучени и практикувани на много подобни сцени жестове момичето изпрати своето греховно „послание“. Хайде, бейби, давай, давай, още, още, още…
Сцената потъна в мрак.
— Ти какво мислиш по въпроса? — обърна се Калучи към Ла Бреска.
На сцената се появи единият от комиците. В сценката участваше и едрогърда блондинка, която се оплакваше от затруднения в дишането — нещо я затискало…
— Не ми се ще да го… — прошепна Ла Бреска.
— Налага се.
— И все пак.
— Не забравяй, че печалбата е огромна.
— Ще има достатъчно и за трима ни.
— Защо да я делим на три, като може и на две!
— Защото Дом ще раздрънка всичко, ако не го включим. Няма какво повече да обсъждаме. Трябва да го включим и толкова.
— Ще си помисля.
— Няма време за мислене. Датата е петнайсети. Дом иска бърз отговор.
— Добре, кажи му, че е включен. Пък после ще решим включен ли е, или не. Ще му се на копелето гадно, ама ще си получи заслуженото!
— А сега, дами и господа — чу се отново гласът по микрофона, — с удоволствие ви представяме Халата на Сан Франциско, една млада дама, подлудила с екзотичните си танци жителите на този град, една млада дама, довела до небивал екстаз най-благочестивите служители в Хонконг… На сцената е госпожица Ана Мей Цонг!
Настъпи полумрак. Оркестърът засвири блус. Отекна цимбал и едно момиче с дръпнати очи и роба на мандарин заситни по сцената е наведена глава и допрени като за молитва длани.
— Става за чукане — обяви Калучи.
— Няма ли да спрете да бърборите! — обърна се един плешив мъж от предния ред. — Не мога да гледам спокойно момичетата от вашите приказки.
— Млъкни бе, рошав! — тресна му се Калучи.
Но двамата с Ла Бреска млъкнаха. О’Брайън се наведе към тях. Паркър — също. Не продумваха. Капек и без това нищо не чуваше от другата страна на пътеката и затова се съсредоточи върху стриптийзьорката.
На края на номера, Калучи и Ла Бреска станаха и излязоха от залата. Разделиха се на изхода. Паркър проследи Калучи до дома му, а Капек — Ла Бреска. О’Брайън се върна в участъка, за да напише отчета.
Детективите се срещнаха към единайсет вечерта, когато Ла Бреска и Калучи вече похъркваха. Срещнаха, се в едно кафене на пет пресечки от участъка и докато пиеха кафе и ядяха сандвичи, заключиха, че същественото, което бяха научили от преследването па Ла Бреска и Калучи, бе датата на удара — петнайсети март. Бяха единодушни, че циците на Фрида са по-големи от циците на Ана Мей Цонг.