— Колко написа?
— Петдесет и две.
— Май цяла нощ ще ги пишеш. — Кога трябва да ги изпратим?
— Надявам се да си готов до сряда.
— Много преди това.
— Ама ти наистина ли ще работиш цяла нощ? — обърна се Рошел към Глухия.
— Ако искаш, лягай си — отговори той.
— Не мога да си лягам без теб — нацупено рече Рошел, а Бък и Ахмад си размениха погледи.
— Ще си легна по-късно.
— И без това не ми се спи.
— Тогава пийни едно и ни изсвири още нещо.
— Не знам друга песен.
— Чети тогава.
Рошел не отговори.
— Или зяпай телевизия.
— Дават само стари филми.
— Понякога са много полезни.
— А също и много тъпи.
— Искаш ли да оближеш сто плика, а мила? — за-хили се Глухия.
— Не, не обичам да ближа пликове.
— Хайде бе!
— Кажи, какво да правя?
— Слагай си нощницата и си лягай.
— Хм-м… — измърка тя и го изгледа недоволно.
— Това е положението — заяви той.
— Е, добре. Лека нощ, момчета!
— Лека нощ — каза Бък.
— Лека нощ, госпожице! — кимна Ахмад. Рошел хвърли още един поглед на Глухия и се запъти към спалнята.
— Глупава малка мръсница — рече той.
— Присъствието й не е ли опасно? — попита Бък.
— Напротив — отвърна Глухия. — Тя успокоява нервите и охлабва напрежението. Пък и ни има за почтени джентълмени, които се занимават с достойни дела. Няма никаква представа с какво се занимаваме.
— Понякога и аз нямам никаква представа — сбърчи вежди Бък.
— Защо, толкова е просто — каза Глухия. — Използваме един изпитан метод, с който си служат бизнесмените на тази процъфтяваща страна — кореспонденцията. Ние, естествено, не го използваме в неограничен мащаб, защото изпращаме само сто писма. Но, надявам се, резултатът си заслужава!
— А ако ни излезе крива сметката?
— Добре. Бък, да приемем, че се случи най-лошото, че печалбата ни е в границите на един процент, което е присъщо на този вид бизнес — на бизнеса чрез кореспонденция. Дотук сме похарчили осемдесет и шест долара и деветдесет и пет цента за карабината, три и седемдесет и пет за кутия патрони, шейсет и четири и деветдесет и пет за преобразувател, седем за електрическия часовник, девет и шейсет за дузина динамит, шейсет цента за детонатора, десет за лепенки и пет за пощенски разноски. Ако смятам правилно? — усмихна се Глухия на Ахмад. — Всичко сто осемдесет и седем долара и осемдесет и пет цента. Другите разноски — за волтметъра, за писъмцата, за уни-формата — не си заслужава да споменавам. И така, ако печалбата ни е един процент, ако само един човек от стоте се хване, ние пак ще се радваме на много изгодна печалба.
— Пет хиляди долара за две убийства? — поклати глава Бък.
— За три убийства — поправи го Глухия.
— Е, заслужава ли си? — намръщи се Бък.
— Уверявам те, че печалбата ще е по-голяма от един процент. В петък гърмим — май се получи игра на думи, а? — последния патрон. В събота сутринта вече всички ще са убедени, че не се шегуваме.
— Колцина смяташ, че ще се хванат?
— Много ще се хванат. Ако не и всичките.
— А ченгетата?
— Какво ченгетата? Те не знаят кои сме, няма и да ни разкрият.
— Дано си прав.
— Знам, че съм прав.
— Нали знаеш, пусти навик — все те ме плашат?
— Чудя ти се на акъла. Знаеш ли защо им викат ченгета?
— Защо?
— Защото само знаят да висят като тъпи ченгели и нищо повече. Методите им са от памтивека и не вършат никаква работа. Щъкат като играчки с ключета на гърба, малки човечета с ограничени действия, които се въртят в безцелни кръгове. Сложиш ли препятствие на пътя им — стена или, да речем, щайга, и те се заковават на място, развиват пружинката и са напълно безпомощни. Та, приятелю — усмихна се Глухия. — аз за тях съм именно тази стена.
— Или тази щайга — рече Бък.
— О, не — намеси се Ахмад. — Той е стена.
10
Първото просветляване дойде в десет на другата сутрин, когато Фатс Донър се обади в участъка.
Дотогава вече бяха възникнали две хиляди вероятности за онова, което Ла Бреска и Калучи планираха.
Освен по-маловажните въпросителни, свързани с мястото и часа на предполагаемото престъпление, замислено за петнайсети март, съществуваха и някои неизвестни личности — Дом, чието фамилно име все още не успяваха да научат, и русото момиче, возило Ла Бреска миналия петък. Полицаите предполагаха, че ако открият единия от двамата, може би щяха да изкопчат нещо повече за предстоящия удар. Вероятно щеше да стане ясно дали убийствата са свързани с този удар, както и дали Ла Бреска работи в комбина с Глухия. С други думи висяха безброй въпроси — само дето нямаше па кого да ги зададат.