— Знаем, знаем, и то много добре. Хайде, Хал, води го.
— Ама как така? — обади се Ди Филипи.
— Не се тревожи — каза Баум. — Ще те освободя под гаранция преди да те призоват в съда. Ще излезеш…
— Да, ама ако ония двамата предприемат… — прекъсна го Ди Филипи.
— Доминик, повече не бива да говориш.
— И какво ще ми тръснат за… укриване на престъпление?
— Зависи от престъплението — обади се Майър.
— Доминик…
— Ако извършат престъпление, за което присъдата е смърт или доживотен затвор, ще получиш пет години. Ако…
— А при нападение с грабеж?
— Доминик, като твой адвокат те съветвам повече да не…
— Какво е положението в такъв случай? — повтори Доминик.
— Те това ли са замислили? — попита Майър.
— Не ми отговорихте.
— А ти ще отговориш ли на моите въпроси?
— Ако отговоря, ще ме пуснете ли?
— Доминик, предупреждавам те да мълчиш.
— Защо, да не би ти да отидеш в затвора за три години, а?
— Те нямат основания да…
— Тъй ли? Откъде тогава знаят, че датата е петнайсети март? Откъде? Може би от едно птиченце?
— Доминик, с теб вече се разбрахме — каза Уилис. — Имаме достатъчно сведения, иначе нямаше да си тук, нали? Избери си — или ще ни помогнеш, или ще те арестуваме и така ще се сдобиеш с досие за цял живот. Хайде, избирай!
— Но вие го принуждавате! — повиши глас Баум.
— И така да е. Фактът обаче си е факт — каза Уилис.
— Ще ви кажа всичко, което знам — рече Ди Филипи.
А той знаеше много. И го разказа отначало докрай.
Нападението било планирано за осем вечерта в петък, а жертвата бе собственикът на шивашкото ателие на Кълвър Авеню. Собственикът Марио Виченцо си тръгвал всяка петъчна вечер със седмичната печалба, която носел в метална кутия. В събота сутринта жена му Лаура занасяла парите в кварталната банка — за разлика от повечето банки, които не обичат да работят в събота, тя била отворена до обед през почивния ден.
Джон Марио Виченцо, известен на Кълвър Авеню като Джон Шивача, бил прехвърлил седемдесетте — с други думи лесна жертва. Ди Филипи подчерта, че очаквали много голяма сума, пък дори и разделена на три. По план трябвало да влязат в ателието в осем без десет — минути преди Джон да спусне щорите на витрината. Щорите щял да спусне Ла Бреска, а след това да заключи вратата, докато Калучи закара Джон Шивача в задната стая, с насочен в гърба пистолет. Там щял да го върже и остави на пода до машината за парно гладене. После — парите, цял куп, събиран през седмицата и — беж да ги няма. Животът на Джон Шивача зависел от поведението му.
Ди Филипи научил за плана една вечер в пицарията на Трето Авеню. Седял с гръб към Ла Бреска и Калучи, а те говорели малко по-високо, отколкото трябва. Отначало му станало неприятно — значи двама италианци нападат и ограбват друг италианец, но размислил и си казал — по дяволите, какво ме засяга, да правят каквото щат, но няма да ги издам, защото не ми е в характера. Това било преди оня мач и преди да остане без пукната пара. Както се чудел какво да направи, та да се сдобие с малко пари, изведнъж се сетил за тия двамата. Не смятал, че ще се опънат на „предложението“ му да делят, защото парите били достатъчно много.
— За казва сума става дума? — попита Уилис.
— Ами поне за четиристотин долара, ако не и за повече.
11
Сряда беше ден, изпълнен със събития.
В сряда откриха, че някой е откраднал от участъка:
Пишеща машина Шест химикалки
Електрически вентилатор
Термос
Кутия с тютюн за лула
Четири сапуна
Пълна загадка.
Дори за Стийв Карела, който беше вече изписан и бавно се движеше из участъка с бинтовани ребра. Поради деликатното му състояние имаше предложение да остане в участъка и да се занимава с разкритието на Голямата мистериозна кражба. Но лейтенант Бърнс реши, че ще е по-добре да възложи на него и на Хал Уилис случая с шивашкото ателие. В сряда, в дванайсет на обед, двойката се отправи към ателието на Джон Шивача.
Но преди това се случиха много други неща. Беше наистина страхотен ден.
В осем сутринта патрулиращият полицай се обади, за да докладва, че е намерил в един вход вкочанен труп — по всичко личеше, че човекът е бил запален. Значи ония двамата пак се бяха развихрили и трябваше да предприемат нещо, докато не са запалили всички градски скитници. Клинг, който разговаря с полицая, му нареди да остане при трупа, докато изпратят кола, но оня се оплака, че входът и целият квартал вонели непоносимо. Ала Клинг не даваше пет пари за подобни неприятности и го посъветва да се обърне, ако желае, към капитан Фрик.