Първата карта, която Ахмад показа на Глухия, бе на част от района Изола. Глухия се интересуваше от квартала, наречен Комплекс Меридиан. Къщата на кмета беше на ъгъла на Саут Меридиан и Вандерхоф. Подстанцията, обслужваща комплекса, се наричаше Саут Меридиан № 3. В подстанцията имаше високоволтажни кабели (Ахмад ги наричаше „захранващи“), които идваха от друга станция в градската електро-система. За да потъне къщата на кмета в тъмнина, в деня на убийството тези кабели трябваше да бъдат прекъснати.
Ахмад донесе още една карта — „Връзки“. На нея ясно, и подробно бяха отбелязани захранвачите към всяка подстанция. Подстанцията на първата карта се наричаше Саут Меридиан № 3. Глухия съпостави първата и втората карта и намери захранвача на подстанцията — 65САЗ. Това наложи измъкването и на трета карта 65САЗ с подзаглавие Подстанция Саут Меридиан. Тя представляваше дълга диаграма на пътя на захранвача под градските улици с означения на местата, където имаше достъп до кабелите. 65САЗ минаваше през тринайсет такива места по криволичещия надземен път до подстанцията. Глухия се спря на едно от тринайсетте — на половин миля от дома на кмета и записа означението му: М 3860—120 Ул. Ц.
Последната и най-важна карта бе с точното означение на местонахождението на капака, под който се намираха кабелите. М3860 беше на Факсън Драйв, на 120 фута южно от тротоара, в центъра на улицата — оттам и съкращението Ул. Ц. Високоволтажните кабели минаваха на пет фута под тежкия капак.
Утре вечер Ахмад, Бък и Глухия щяха да вдигнат капака и една от бомбите на Бък щеше да се погрижи за кабелчетата.
И после…
Ах, после…
После предстоеше най-хубавото и Глухия се усмихваше всеки път, когато си представяше тази част от плана.
Представяше си къщата на кмета на другия ден, в десет вечерта, заобиколена от полицаи и детективи, заети със специалната задача да осигурят охрана на достопочтения Дж. М. В. Значи той спира черната кола точно пред тъмната сграда. Фенерчето на дежурния полицай осветява предните врати, а на тях проблясват светочувствителни златисти надписи, залепени от-Ахмад. — Градска електрокомпания (осем цента за буква, всичко — долар и двадесет и шест цента). Вратите на колата се отварят. Трима мъже излизат. Двама са с работни гащеризони (по 6.95 всеки). Третият е с униформа на полицейски сержант, взета от „Театрални костюми под наем“ (75 долара депозит плюс десет долара на ден) и в добавка жълта лента на ръкава с надпис „Спешен полицейски отряд“ за 1.25 долара.
— Кой сте вие? — пита полицаят. Фенерчето му осветява триото. Бък, който е в сержантската униформа, пристъпя напред.
— Сержант Пиърс от спешната служба. Техниците ще проверят на какво се дължи прекъсването на тока.
— Окей, сержант.
— Всичко спокойно ли е? — пита Бък.
— Засега да, сержант.
— Прегледайте чантите на техниците. После не искам неприятности.
— Добра идея — казва полицаят и насочва фенерчето към отворената чанта на Ахмад. Вътре има четири отверки, френски ключ. Чук, ножче за оголване на жици, изолирбанд, линия, скоба, нивелир, плоски клещи, фазомер, ножовка, злодейка, бушони… — Затвори си чантата — кима полицаят и се обръща към Глухия: — А ти какво носиш?
— Волтметър.
— Може ли да го видя?
— Разбира се.
Волтметърът представлява черна кожена кутия дълга около дванайсет инча, широка — осем, и дълбока — пет. Глухия отваря капака. Виждат се два циферблата, на единия пише „Волтметър“, на другия „Амперметър“. Под циферблатите има три копчета. Фабрични надписи сочат предназначението им. Отляво вертикално са разположени няколко гнезда за 600 В, 300 В, 150… Отдясно са разположени подобни гнезда: 60 Амп, 30 Амп, 15 Амп… Полицаят оглежда още малко лампичките и надписите и казва:
— Добре, затваряй.
Глухия затваря капака.
— Можем да влизаме, нали?
— Да, сержант — отговаря дежурният полицай и триото се отправя към вратата. На пътя им се изпречва детектив.
— Сержант Пиърс от спешната служба — казва Бък. — Водя двама техници да оправят аварията.
— Добре.
— Ще бъда с тях, но друга отговорност не поемам — заявява Бък.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че ако кметът се спъне и си счупи глезена в тъмницата, не искам после шефът да ми трие сол на главата.
— Не се безпокойте за кмета — усмихва се детективът.
— Хайде, момчета — казва Бък, — откъде ще започнете?