Той свика специално заседание в кабинета си в Градския съвет (Бърнс не беше поканен), на което решиха да вземат всички мерки срещу Глухия (както го наричаха в осемдесет и седми участък), за да му попречат да изпълни заплахата си. Дж. М. В. беше чаровен и остроумен, и успя да убеди присъстващите, че сигурността на гражданите е много по-важна от неговата собствена сигурност.
— Трябва да се постараем да спасим моя живот най-вече, за да попречим на този човек да граби спечелените с пот пари на хората в града ни. Ако му позволим да посегне на живота ми, той ще ги изнудва до безкрай. Затова именно се нуждая от охрана.
— Уважаеми господин кмете — взе думата областният прокурор, — предлагам охраната да продължи и след петък вечерта. Защото не бива да му даваме възможност да посегне на живота ви.
— Прав сте — кимна кметът.
— Господин кмете — обади се градският военен комендант, — предлагам да отложите появите си пред публика поне до април.
— Не е много разумно да се скрия съвсем от света — каза Дж. М. В., имайки предвид, че годината е изборна.
— Ограничете ги тогава — съгласи се комендантът, който също си спомни, че изборите наближават и че името му е в една бюлетина с името на почитаемия господин кмет.
— Ти, Слим, какво мислиш? — обърна се Дж. М. В. към главния полицейски инспектор.
Той беше доста висок и над сто килограма, и бавно се размърда в стола срещу бюрото на кмета.
— От ченгета няма да можете да се почешете — заяви той, с което, макар и не особено изискано изявление, каза най-важното.
— Колкото хора искате, имате ги от мен — рече областният прокурор и в този миг си спомни, че двама от най-добрите му детективи бяха хвръкнали съвсем скоро във въздуха и заминали за Полицейското небесно царство.
— Бих ви препоръчал веднага след заседанието да минете на пълен преглед — обади се медицинският съветник в екипа на кмета.
— Защо?
— За всеки случай. Знаете има отрови, които?
— Е, това вече е малко вероятно — възрази Дж. М. В.
— Акумулирането на малки дози отрова за дълъг период от време може да доведе до смърт — отговори съветникът. — Имаме работа с човек, чиито планове са дългосрочни…
— Добре, ще мина на преглед — съгласи се Дж. М. В. — Тъкмо може да излекувате и настинката ми — чаровно се усмихна той.
— Не е лошо да се направи оглед и на превозните средства — каза председателят на градския съвет. — Защото онази бомба беше?
— Ще направим веднага оглед — прекъсна го областният прокурор.
— Господин кмете — дойде ред и на прессекретарят, — налага се да спрем всички съобщения за посещенията и речите ви, докато не премине опасността.
— Да, добре, аз и без това нямам намерение да се отдалечавам твърде много от къщи, нали Стан? — обърна се кметът към прокурора.
— Съветвам ви поне един месец да се задържате по-вече вкъщи.
— Е, то и тук може да има бомба, нали така? — малко нетактично подхвърли полицейският инспектор и всички млъкнаха. Часовникът на стената изнервящо тиктакаше.
— Ами тогава трябва да се претърсва не само дома ми, а н тази сграда — отново чаровно се усмихна кметът. — Трябва да се вземат всички необходими мерки.
— Да, сър — кимна прокурорът.
— Този глух човек най-после трябва да бъде открит.
— Да, сър, правим всичко възможно.
— И какво по-точно? — последва въпрос, придружен с чаровна усмивка.
— Дебнем го да сгреши някъде — отговори инспекторът.
— А ако не сгреши?
— Не може да не сгреши.
— И все пак, ако не сгреши?
— Няма начин.
— Имате ли някакви следи? — заинтересува се Дж. М. В.
— В работата на полицая често и най-несъвпадащите факти се навръзват — каза инспекторът и се намръщи, защото почувства, че не се изрази особено ясно. — Попадаме па различни инциденти в процеса на работа. Например след пет-шест месеца арестуваме лицето X за грабеж, разпитваме го н откриваме, че преди няколко месеца е извършило убийство.
— Да се надяваме, че няма да се наложи да чакаме пет-шест месеца, докато нашият човек бъде заловен за поредното престъпление — чаровно подхвърли кметът.
— Не искам да бъда песимист, уважаеми господин кмете, аз само се опитвах да кажа, че в нашата работа се преливат минало, настояще н бъдеще. Имам всички основания да вярвам, че този човек ще бъде задържан в кратки срокове.
— Дай боже преди да ме убие — чаровно отбеляза Дж. М. В. — Ако няма други въпроси за решаване, всеки може да поеме задачите си по охраната. Хърб, изпрати доктора, готов съм за медицински преглед.
— Ще се свържа с групата по обезвредяване на бомби — надигна се полицейският инспектор.