Глухия не отговори. Той разгръщаше страниците, заглеждаше се в имената, и пак разгръщаше.
— Ето… А, не… — мърмореше той. — Я да видим тук… А, ето още един, не, чакай малко… Добре, да видим по-нататък… — Накрая изкрещя: — Кълвър Авеню! — Грабна молива, бързо записа нещо в тефтера на бюрото, откъсна листа, пъхна го в джоба на гащеризона и заяви: — Тръгваме!
— Готов ли си? — попита Бък.
— Готов съм — отвърна Глухия и взе волтметъра, — Значи целта ни е Дж. М. В., нали?
— Да.
— Само че ще бъдат двама Дж. М. В. — захили се той. — И единият ще е от района на осемдесет и седми участък.
С въодушевена стъпка той ги поведе към колата.
Двамата младежи обикаляха улиците от обяд. Хапнаха близо до Ейнсли, а после купиха туба бензин от бензиностанцията на ъгъла на Ейнсли и Пето Авеню. По-високият носеше тубата и зъзнеше от студ. Непрекъснато повтаряше на по-ниския колко му е студено. Ниският му отговаряше, че не е единственият, че всички умират от студ в такава ледена нощ.
Високият каза, че иска да се прибира, че в такова време едва ли ще попаднат на подходящи типове и че напразно обикалят в студа. Ръцете му замръзвали. Краката му замръзвали.
— Защо не поносиш малко тая туба? — обърна се той към ниския.
Ниският му каза да си затваря устата. И добави, че нощта била идеална за целта и можело отново да попаднат на двама типа, сгушени в някой вход.
Високият отвърна, че и на него му се иска да се сгуши в някой вход.
Застанаха на ъгъла, поспориха още малко, повишиха тон и накрая високият се съгласи да обиколят още десетина минути. Ниският рече:
— Хайде да е половин час, ще ни провърви, ще видиш!
— Не! Десет минути!
— Голям си идиот, казвам ти, нощта е идеална!
Високият забеляза, че ниският го гледа с оня добре познат особен поглед, хвана го страх и кимна:
— О’кей, о’кей, но само половин час, Джими, защото наистина замръзвам!
— Да не се разревеш! — подхвърли Джими.
— Умирам от студ и това е всичко.
— Хайде, ще намерим някой тип и ще си накладем хубаво огънче! И ще ти стане топличко!
Двамата се захилиха.
После завиха и се запътиха към Кълвър Авеню, където като звънчета па шейна подрънкваха веригите на гумите на кола седемнайсет с патрулиращи полицаи Филипс и Дженеро.
Трудно е да се каже кой се оказа по-изненадан — ченгетата или обирджиите.
Главният полицейски инспектор беше казал на многоуважавания господин кмет, че в работата на полицая се „преливат минало, настояще и бъдеще“, но надали беше вложил в това дълбок философски смисъл. Той вероятно не намекваше за връзката между илюзия и реалност или за връзката мечта — обективна действителност. Едва ли имаше предвид сложни философски категории. Той само искаше да каже, че в работата си полицаят се натъква на различни случки, които му помагат да разплита сложните понякога престъпления. И тогава ченгетата смятат, че им е провървяло.
На Карела и Уилис им провървя на петнайсети март, точно в осем без десет вечерта.
Те наблюдаваха предната врата на ателието, защото Доминик Ди Филипи (който никога не беше портил никого в живота си) им беше казал, че по план Ла Бреска и Калучи трябва да влязат в осем без десет, точно преди Джон Шивача да спусне щорите на витрината. Щорите щеше да спусне Ла Бреска, докато Калучи заведе Джон Шивача в задната стая с насочен в гърба пистолет. В разпалените обяснения на Ди Филипи като че ли доста се наблягаше именно на предната врата на ателието. Така че всички, при това съвсем естествено, решиха, че двамата ще нападнат ателието през предната врата, звънчето ще издрънка, после ще закарат Джон Шивача в задната стая и ще свият кутията с мангизите. Полицаите май изобщо не знаеха, че ателието има и задна врата.
Но Ла Бреска и Калучи знаеха.
Точно в осем без десет те отвориха с ритници гадната врата, отвориха я с шум и трясък, без да дават пет пари дали ще изкарат ума на Джон Шивача, очаквайки той да се втурне, за да види какво става.
В задната стая двама мъже играеха на дама.
Ла Бреска извика:
— Ченгета!
По-ниският го беше разпитвал неведнъж. Не знаеше какъв е другия, но появата на мишка винаги означава, че наблизо има котило, или видиш ли ченге, бъди сигурен, че наоколо има още сто ченгета. Бяха попаднали на капан. В този миг завесата между предната и задната част на магазина се отдръпна и предната врата на ателието се отвори с трясък.
И ето че настъпи пълно объркване, минало, настояще и бъдеще се сляха и за десетина секунди на един и същ мъничък екран, като че ли се завъртяха седем различни филма едновременно. Дори след време Карела не можеше да си представи точната последователност на случилото се. Всичко стана страшно бързо и с Уилис наистина невероятно им провървя, без да имат каквато и да е заслуга за това.