Не можеше да си обясни толкова много неща.
Гласовете бяха съвсем близко. Топката на дръжката се завъртя.
— Стой! — изкрещя Дженеро.
Момчетата се обърнаха.
— Ченгета! — извика Бейби, изпусна тубата и хукна.
Дженеро стреля във въздуха и малко със закъснение извика:
— Полиция! Спри или ще стрелям!
Стреля още веднъж. В този миг Филипс излезе от колата с пистолет в ръка. Дженеро стреля отново и се учуди, когато видя, че тичащото момче се строполи на снега. Улучих го помисли си той. Обърна се и видя, че другото момче тича в обратна посока. Боже мой, май че залових крадци!
— Стой! Ще стрелям! — извика той, но момчето зави и Дженеро хукна след него.
Тича след Джими три пресечки, газеше до коляно в снежни преспи, подхлъзваше се на заледени места, като през цялото време се бореше и с вятъра. Накрая настигна момчето, тъкмо когато се канеше да прескочи една ограда.
— Не мърдай, синко, защото ще ти припари задника!
Джими се поколеба с единия крак върху оградата, но реши, че това копеле с пиищака ще вземе наистина да му палне задника с някой куршум и скочи долу.
— Какво има, господин полицай? — попита той.
— Ще видиш ти какво има н какво няма. Горе ръцете!
Филипс довтаса запъхтян, застана до Дженеро, отмести го с ръка, бутна Джими до оградата и го претърси. Дженеро беше достатъчно умен да сложи своите белезници на момчето, макар за миг да се смути, защото си помисли, че Филипс ще поеме щафетата в играта като победител.
Заведоха момчето в колата, после отидоха до другото момче, което все още беше живо, но береше душа, върнаха се до вратата, пред която ги бяха изненадали, и осветиха входа — на пода имаше само локва кръв.
Кървавата следа се виеше нагоре по стълбите.
И водеше към покрива. Дженеро го освети с фенерчето си.
Кървавите стъпки и петна криволичеха до ръба на покрива, после преминаха на съседния покрив по-долу и изчезваха в безкрайността.
Слязоха обратно и след две пресечки срещнаха Стийв Карела, който бродеше без палто в снега като доктор Живаго.
14
Резултатът от стрелбата в ателието бе доста печален.
Ла Бреска и Калучи бяха мъртви. Рижият гигант Бък също беше мъртъв. Ахмед беше жив и дишаше, когато го натовариха в колата, но в гърдите му се мъдреха два куршума от колта на Калучи, а в корема — един от валтера на Ла Бреска. От Ахмад се лееше кръв, той трепереше и мълвеше и надали щеше да стигне жив до болницата.
Карела също потреперваше.
Стоеше до радиото в ателието, загърнат с палтото си, но зъбите му тракаха. Той попита Джон Шивача колко долара има в металната кутия, която смяташе да занесе у дома.
— Due cento tre dollari — отговори Джон.
Двеста и три долара.
Ахмад знаеше името на Глухия.
— Орекио — промълви той и сестрата избърса кръв-1 та, която непрекъснато бликаше от устата му. — Морт Орекио.
— Това не е истинското му име — рече Уилис. — Кажи истинското му име.
— Орекио — повтори Ахмад. — Морт Орекио. — Някой знае ли истинското му име?
— Орекио — потрети Ахмад. — Има ли друг замесен?
— Момичето — отвърна Ахмад.
— Какво момиче?
— Рошел.
— Рошел чия? Ахмед поклати глава.
— Къде можем да я намерим?
— Три… три… осем… Ха… Ха… Ха… — Това беше всичко, което можа да каже и издъхна.
Но той не издъхна, смеейки се.
Издъхна, докато се опитваше да произнесе Харбърсайд.
В джоба на Бък намериха писмо, адресирано до Харбърсайд № 338. Писмото бе до Бък, който се казваше Андрю Бъкли, и беше изпратено до поискване чрез господин Морт Орекио. Карела и Уилис влязоха в апартамента и завариха една красива брюнетка да свири по пижама „Сърце и душа“. Изчакаха я да се облече и я закараха в участъка, където я разпитваха половин час в присъствието на адвокат. Оказа се, че Рошел Нюуел познавала Глухия отскоро, само от два-три месеца. Тя също го знаеше като Морт Орекио.
— Той не се казва така — заяви Карела.
— Не, така се казва.
— Ти как се обръщаше към него?
— Морт — отговори момичето.
— А в леглото? — внезапно попита Уилис, разчитайки на спонтанен отговор.
— Сладурче — отвърна Рошел.
Джими не спираше да се киска.
Току-що му бяха казали, че най-добрият му приятел Бейби е мъртъв, но той не спираше да се киска.
— Знаеш в какво си се забъркал, нали? — обърна се към него Майър.