— В какво? — попита Джими през смях.
— Арестуван си за убийство.
— Дрън-дрън.
— Хич не е дрън-дрън. Приятелчето ти изпя всичко преди да умре и то в присъствието на адвокат. А в другата стая е полицаят, когото се опитахте да убиете и той веднага ви разпозна. Дрън-дрън, а?
— Точно тъй, дрън-дрън! — изкикоти се Джими.
Майър реши, че е луд.
Майър стигна до заключението, че и Роли Чабриър е луд.
Обади му се към полунощ.
— Малко е късничко, но преди да си тръгна, реших да ти се обадя — каза Майър.
— Рано, късно, все съм в тоя гаден кабинет и работата край няма — отвърна Чабриър. — Лесно ви е на вас.
— Кое ни е лесното?
— Ами ето и тая книга сега…
— Какво за книгата?
— Искаш ли един съвет?
— Естествено, че искам. Защо мислиш ти се обаждам посред нощ?
— Добре. Съветвам те да спреш да се занимаваш със случая.
— Страхотен съвет!
— Има ли книга на името на Стийв Карела?
— Не, но…
— На името на Бърт Клинг?
— Не.
— Или на Котън Хос? Хал Уилис? Артър Браун?
— Виж какво, Роли…
— Та ти трябва да се радваш! Дори на мое име няма книга!
— Да, обаче…
— Знаеш ли колко много хора проживяват живота си ей така, без да имат това щастие?
— Колко?
— Милиони! Радвай се, че имаш тоя късмет!
— Е, ти пък…
— Сериозно ти говоря. Цяла книга носи твоето име! Кой се радва на такава известност!
— Хайде, хайде…
— Представи си само, отсега нататък, докато свят светува, в библиотеките ще има книга с твоето име! Майър! Цяла книга със заглавие „Майър Майър“! — Гласът му прозвуча тържествено и Майър си го представя как размахва ръка от възторг. — Та ти трябва да черпиш!
— Сериозно ли говориш?
— Сериозно! — Аз ти завиждам, искрено ти завиждам!
— Боже — въздъхна Майър. — Е, благодаря ти, Роли. Много ти благодаря.
— Няма защо — каза Чабриър и затвори телефона.
Майър влезе в тоалетната н отправи поглед към огледалото.
Анди Паркър донесе сутрешните вестници в два след полунощ.
— Чети какви сме майстори! — хвърли ги той на бюрото на Клинг.
Клинг погледна заглавията.
— Голяма работа сме свършили! Страхотен отбор сме!
Клинг кимна, без да вдига очи от вестниците.
— Е, светът вече може да спи спокойно — продължи Паркър. — Пишат за целия план, как сме ги разпартушинили и как тия сто нещастника най-после ще си отдъхнат. И всичко това, благодарение на юнаците от осемдесет и седми участък! Вероятно Дженеро ще бъде повишен. Неговото име най-често се среща.
Клинг кимна мълчаливо.
Той всъщност мислеше за последното разкритие, свързано с Голямата мистериозна кражба в участъка. Откраднатият вентилатор бе намерен в една колбасарница в центъра. По него личаха ябълковозелени отпечатъци от пръсти.
— Я ми кажи, кой според теб… — започна той, но млъкна, защото Паркър вече дремеше, изтегнат в стола зад бюрото с вестник върху лицето.