Мъжът се появи в десет часа — двайсет и седем, двайсет и осем годишен, с тясно, изпито лице, със стиснати срещу мраза устни и сълзящи очи. Беше облечен с плътно закопчано тричетвърто бежово палто с вдигната яка и със зелен вълнен шал. Ръцете му бяха пъхнати във вътрешните джобове на палтото. Панталоните му бяха кафяви, от рипсено кадифе, обувките също кафяви и високи като на строителен работник. Той вървеше бързо по алеята и не се оглеждаше. Когато стигна третата пейка, вдигна кошчето и го пъхна под мишница, скри отново ръката си в джоба и бързо пое по обратния път. Тъкмо когато излизаше от парка, чу зад гърба си:
— Не мърдай, приятел!
Мъжът се обърна и видя висок широкоплещест негър, облечен почти като космонавт. Негърът държеше огромен пистолет в дясната си ръка. Чантата в лявата му ръка, изведнъж се оказа щит в златисто и синьо.
— Полицейска проверка — каза негърът. — Искаме малко да си поговорим с теб.
2
Миранда Ескобедо звучи като име на мексикански бикоборец.
Ама не е.
Това е краткото полицейско наименование на две решения на Върховния съд.
Тези решения определят правилата при разпита на заподозрените в престъпление и ченгетата ги мразят до немай къде. И всички без изключение са против Миранда Ескобедо. Не че ченгетата не са истински американци и не държат на правата на човека, и на свободното общество. Те ненавиждат Миранда Ескобедо, защото смятат, че усложнява работата им. А тяхната работа е да предотвратяват престъпленията.
Ако в осемдесет и седми участък задържат някой заподозрян, Миранда Ескобедо тутакси влиза в действие. Веднага след излизането на решението на Върховния съд през 1966 година капитан Фрик, който отговаряше за целия район, издаде нареждане как да се извършват разпитите. То представляваше зелена листовка с указания за униформените и цивилните ченгета. Повечето униформени ченгета носеха листовката със себе си и я ползваха като справочник.
Цивилните детективи разпитваха повече хора от униформените си колеги и бяха запомнили правилата. Прилагаха ги с лекота, но все така ги ненавиждаха.
— Според решението на Върховния съд ние сме длъжни да ви осведомим за правата ви — каза Хол Уилис. — Първо — имате право да не говорите, ясно ли е?
— Да.
— Можете и да не отговаряте на въпросите.
— Да.
— А ако отговаряте, отговорите могат да бъдат използвани като доказателство срещу вас.
— Да.
— Имате право да се консултирате с адвокат преди или по време на разпита. Ясно ли е?
— Ясно.
— Ако решите да се възползвате от това свое право, но нямате финансова възможност да си го позволите, можете да наемете безплатен адвокат за консултации преди или по време на разпита.
— Добре.
— И така, ясни ли са правата ви?
— Да.
— Ще отговаряте ли на въпроси без присъствието на адвокат?
— Ами не знам. Налага ли се?
Уилис и Браун се спогледаха. Бяха запознали заподозрения с указанията на Миранда Ескобедо и той знаеше правата си и за възможността да ползва съветите на адвокат. Ясно и подробно му обясниха всичко. Бяха се убедили, че заподозреният знае правата си, и чак тогава го попитаха ще се възползва ли от тях, или не. В зелената листовка на капитан Фрик се казваше, че преди да започне разпита, полицаят е длъжен не само да запознае задържания с неговите права, но и да чуе от самото лице, че ще отговаря на въпросите без консултация с адвокат. Само тогава съдът би признал, че лицето доброволно се е отказало да се възползва от конституционните си права.
В листовката се казваше, че полицаите трябва да избягват език и изрази, които биха били окачествени като „заплаха, подвеждане или придумване на обвиняемия да се откаже от своите права“. Полицаите не биваше в никакъв случай да съветват заподозрения да не си взема адвокат или да му намекват, че е по-разумно, ако не се обърне към адвокат. Накратко полицаят трябваше да уведоми заподозрения за правата, с които би избегнал самообвинение, както и за правото му да се обърне към адвокат. Но ето че Уилис и Браун не знаеха как да отговорят на въпроса на задържаното от тях лице. Ако му кажеха, че може да отговаря без присъствието на адвокат, съдът не би уважил признания при подобни обстоятелства. Ако пък не му предоставеха възможност да отговаря на въпросите и да се обърне към адвокат, шансовете да стигнат до някакви признания значително намаляваха.
И така Уилис каза:
— Обясних ви какви са правата ви и не е редно да ви съветвам за каквото и да е друго. Решението е ваше.
— Ами като не знам… — рече мъжът.
— Ами помислете си — каза Уилис.