— Вижте, Карбон — каза той, — не сте ли любопитен поне да дойдете и да хвърлите един поглед?
— Не и този път. Разбира се, телефонирайте ми, ако се натъкнете на нещо, нали знаете, нещо, което изглежда различно от моето предположение. Освен това утре ще продължа с проверката. Имам номера ви.
Бош се радваше, че ОБОП не му отнема разследването, но в същото време беше изненадан. Бързината, с която Карбон се отказа от случая, му се струваше необичайна.
— Искате ли да ми кажете някакви други подробности, Бош?
— Тъкмо започваме. Но искам да ви питам чували ли сте някога за убиец, който отнася обувките на жертвата със себе си? И който освен това развързва ръцете на трупа.
— Който отнася обувките му… и го развързва. Хм, май не съм, не. Нищо конкретно. Но както вече казах, утре сутрин ще поразпитам и ще вкарам случая в нашия компютър. Нещо друго интересно?
На Бош не му харесваше всичко това. Карбон изглеждаше прекалено заинтригуван, макар да твърдеше, че не е. Бе казал, че Тони Алайзо не е замесен с мафията, но въпреки това искаше още подробности. Дали просто се опитваше да му помогне, или имаше нещо повече?
— Като че ли това е всичко, с което разполагаме засега — отвърна Бош. Беше решил да не издава повече информация без да е наложително. — Както казах, тъкмо започваме.
— Добре тогава, почакайте до утре сутрин и аз ще проуча въпроса по-сериозно. Ще ви телефонирам, ако открия нещо.
— Чудесно.
— Ще се чуем по-късно. Но знаете ли за какво според мен става дума, Бош? За тип, който навярно е правил сандвич с нечия чужда жена. Много често нещата приличат на професионални убийства, а всъщност не са, нали разбирате какво искам да кажа?
— Да, разбирам. Ще се чуем по-късно.
Бош се приближи до багажника на ролса. Отблизо можеше да види спираловидните следи, които бе забелязал на лазерната светлина, и които като че ли бяха оставени от бърсане с парцал. Като че ли цялата кола беше покрита с тях.
Но когато Донован премести жезъла над бронята, лазерът разкри върху хромираната повърхност частичен отпечатък от подметка.
— Дал и някой…
— Не — прекъсна го Бош. — Никой не е стъпвал там.
— Добре тогава. Подръж жезъла над отпечатъка.
Детективът се подчини и Донован се наведе над него, за да заснеме няколко кадъра, като постоянно въртеше обектива, за да се увери, че ще получи поне една ясна снимка. Отпечатъкът бе от предната част на подметка. В началото й се виждаше кръгъл мотив, от който излизаха прави линии, напомнящи на слънчеви лъчи. После имаше кръстовиден знак и след него отпечатъкът прекъсваше на ръба на бронята.
— Гуменка — каза Донован. — А може и да е работна обувка.
След като свърши със снимките, той отново премести жезъла по багажника, но освен следите от бърсане нямаше нищо друго.
— Добре — рече той. — Отвори го.
Като осветяваше пътя си с миниатюрно фенерче, Бош стигна до вратата откъм седалката на шофьора и се наведе вътре, за да отвори багажника. Малко след това лабораторията се изпълни със зловонието на смърт.
На Бош му се стори, че трупът не се е разместил по време на пътуването. Но под мощната светлина на лазера жертвата придоби призрачен вид. Лицето на мъжа бе отвратително, като на чудовищата, които рисуваха с флуоресцентна боя в залите на ужасите. Кръвта изглеждаше по-тъмна, в контраст с ярко блестящите краища на костите по ръбовете на раните.
По дрехите му лъщяха косъмчета и нишки. Бош се надвеси с пинсети и пластмасова кутия от онези, в които пазят сребърни половиндоларови монети. Той внимателно събра тези потенциални веществени доказателства и ги сложи в кутията. Работата беше досадна и от нея обикновено не излизаше нищо. Детективът знаеше, че такива неща могат да се открият по което и да е време по когото и да е.
— Гърба на якето — каза на Донован той, когато свърши. — Вдигнах го, за да потърся портфейла.
— Добре, върни го обратно.
Бош го направи и върху хълбока на Алайзо се появи нов отпечатък от подметка. Той съответстваше на другия от бронята, но беше по-цялостен. Върху тока имаше още един кръг с лъчи. По-нагоре се виждаше надпис, вероятно на производителя, но не можеше да се разчете.
Независимо дали щяха да успеят да идентифицират обувката, Бош знаеше, че това е добра находка. Тя означаваше, че внимателният убиец е допуснал грешка. Поне една. Ако не друго, това поне подхранваше надеждата да има и други грешки, които в крайна сметка да го отведат при убиеца.