Бош кимна.
— Смятам, че навярно си прав.
Детективът вече бе анализирал положението в същите насоки, но далеч не си правеше подобни заключения.
— В такъв случай как се е върнал? — попита той.
— Къде да се върне?
— Ако този тип през цялото време е бил в багажника, престъпникът е шофирал ролса. А ако той е шофирал, как тогава се е върнал там, където е хванал Тони?
— Другият — отвърна Донован. — Върху якето имаме два различни отпечатъка. Някой може да е карал след ролса. Жената. Онази, която си е сложила дланта върху рамото на жертвата.
Бош кимна. Вече беше мислил за това, но нещо в сценария на Донован не му харесваше. Не бе сигурен точно какво.
— Добре, Бош — прекъсна ги Матюс. — Сега ли искаш да чуеш наблюденията ми или ще чакаш официалния доклад?
— Сега.
— Добре тогава, слушай. Посиняването е останало непроменено. Трупът не е бил местен след спирането на сърдечната дейност. — Той погледна към записките си. — Да видим какво друго имаме. Вкочаняването е окончателно изчезнало, очите са затворени и роговицата е напълно помътняла, кожата е отпусната. Струва ми се разбираш, че смъртта е настъпила преди два до три дни, по-скоро три. Ако откриеш някакви конкретни насочващи данни, навярно ще можем да дадем по-точна информация.
— Ясно — отвърна Бош.
Знаеше, че под насочващи данни Матюс има предвид детективът да проучи последния ден на жертвата, да разбере какво е ял за последен път и тогава патоанатомът можеше да фиксира по-точно времето на смъртта, като анализираше степента на смилане на храната в стомаха.
— Твой е — каза на Матюс Бош. — Имаш ли представа кога ще свършиш с аутопсията?
— Хващаш последния ден от празниците. Последната ми информация е, че до момента в окръга имаме двайсет и седем убийства. Навярно ще се заемем с твоя човек чак в четвъртък, при това ако имаш късмет. Няма нужда да ни се обаждаш, ние ще те потърсим.
— Да, чувал съм същото и преди.
Но този път забавянето не безпокоеше сериозно Бош. В случаи като този аутопсията обикновено не поднасяше изненади. Беше съвсем ясно как е загинала жертвата. Неизвестните бяха защо и от чия ръка.
Матюс и асистентите му откараха трупа и оставиха Бош и Донован сами с ролса, Донован мълчаливо гледаше колата по начина, по който матадорът гледа бика, с който му предстои да се бие.
— Сега ще разкрием тайните й, Хари.
В този момент телефонът на Бош иззвъня и детективът припряно го измъкна от якето си. Обаждаше се Едгар.
— Идентифицирахме го, Хари. Алайзо е.
— С помощта на отпечатъците ли го направи?
— Да. Мослър има факс вкъщи. Пратих му всичко и той го анализира.
Мослър бе един от служителите в ОНИ.
— С отпечатъците от досието му ли ги е сравнил?
— Да. Освен това взех пълен комплект от отпечатъците на Тони от един стар доклад за арест с проститутка. Мослър провери и тях. Алайзо е.
— Добра работа. Какво друго откри?
— Както казах, проверих този тип. В общи линии е чист. Само онзи арест с проститутката през седемдесет и пета. Почти нищо друго. Компютърът дава името му като жертва на обир в дома му през март. В гражданските индекси има съвсем малко информация. Както изглежда, нарушаване на условията на договор. Дело за неизпълнени обещания и измама на хора. Това е добър мотив, Хари.
— За какво са били делата?
— Засега не разполагам с повече данни, само с резюметата от гражданския индекс. Сутринта ще трябва да прегледам делата в архива на съда.
— Добре. Провери ли за изчезнали хора?
— Да, проверих. Никой не е съобщил за него. Ти откри ли нещо?
— Може би. Възможно е да имаме късмет. Като че ли ще успеем да вдигнем няколко отпечатъка от трупа. От двама души.
— От трупа ли? Това наистина е страхотно.
— От коженото яке.
Бош усети, че Едгар е възбуден. И двамата детективи знаеха, че ако отпечатъците не са на някой заподозрян, те със сигурност Щяха да са достатъчно нови, за да принадлежат на хора, които са го виждали малко преди смъртта му.
— Съобщи ли в ОБОП?
Бош очакваше този въпрос.
— Да. Отказват се от случая.
— Какво?
— Така казаха. Поне засега. Докато не открием нещо, което може да ги заинтересува.
Бош се зачуди дали Едгар изобщо му вярва, че е телефонирал в отдела.
— Тук нещо не е както трябва, Хари.