Скоро Бош видя Конлън да върви покрай магазините откъм посоката на магазинчето за понички. Той също влезе в банката.
И през следващите петнайсет минути не се случи нищо. Накрая Линдъл се обади само за да наруши мълчанието.
— Как сте там? Добре ли сте всички?
Разнесе се хор от микрофонни прещраквания, означаващи положителен отговор. В момента, в който радиостанцията отново потъна в тишина, се разнесе тревожният шепот на Бейкър.
— Ето ги, излизат. Нещо не е наред.
Бош не сваляше очи от входа на банката и след миг навън се появиха Фелтън и Вероника. Капитанът здраво стискаше ръката й. Другият мъж ги следваше отзад с червеното куфарче за инструменти.
Този път Фелтън не се оглеждаше. Просто решително вървеше към лимузината. Сега той носеше чантата и Бош не забеляза да е променила големината си. Ако преди Вероника беше изглеждала уплашена и уморена, сега лицето й бе изкривено от ужас. От това разстояние трудно можеше да се види, но му се стори, че жената плаче.
Когато тримата минаха по обратния път покрай стария кадилак и наближиха лимузината, вратата й се отвори отвътре.
— Добре — каза на агентите Линдъл. — Тръгваме при моя сигнал. Аз ще поема предната част на лимузината, трети, ти си зад мен. Първи и втори, вие поемете задната част. Стандартна проверка на автомобил. Ла Фуентес, искам да дойдете и да изпразните лимузината. Действайте бързо. Ако започне престрелка, пазете се от кръстосания огън. Пазете се от кръстосания огън.
Докато Линдъл получаваше потвърждения за инструкциите си, Бош наблюдаваше Вероника. Тя очевидно разбираше, че смъртта й е близо. Изражението й смътно напомняше на Хари онова, което бе видял на лицето на съпруга й. Сигурност, че играта е свършила.
Внезапно той видя, че багажникът на кадилака зад нея се отваря. И сякаш изхвърлен от същата стоманена пружина, от него изскочи Пауърс. С див животински глас, който Бош ясно чу и никога нямаше да забрави, Пауърс изкрещя една-единствена дума:
— Вероника!
Докато тя, Фелтън и другият мъж се обръщаха към източника на вика, Пауърс протегна ръце напред. И в двете държеше пистолети. В този момент детективът видя в лявата ръка на ченгето убиец проблясъка на собствения си лъскав „Смит & Уесън“.
— Пистолет! — извика Линдъл. — Всички навън! Всички навън!
Той включи на скорост и натисна газта до дупка. Автомобилът рязко потегли напред и гумите му запищяха към лимузината. Но Бош знаеше, че не могат да направят нищо. Бяха прекалено далеч. Той наблюдаваше развитието на действието с мрачно опиянение, сякаш гледаше забавена сцена от филм.
Пауърс започна да стреля и с двата пистолета. Гилзите се разхвърчаха над раменете му, докато се приближаваше към лимузината. Фелтън направи опит да извади собственото си оръжие изпод сакото си, но канонадата го подкоси и той първи се свлече на земята. Изправена съвършено неподвижно с лице към убиеца си и без да се опитва да избяга или да се скрие, Вероника беше улучена втора и се строполи на паважа, където Бош вече не можеше да я вижда, защото лимузината препречваше погледа му.
Пауърс продължаваше да напредва и да стреля. Другият мъж изпусна куфарчето си, вдигна ръце и започна да отстъпва назад. Ченгето очевидно не му обърна внимание. Бош не можеше да каже дали стреля по поваленото тяло на Вероника или към отворената врата на лимузината. Колата потегли. Отначало гумите й забуксуваха, но най-после зацепиха. Задната врата все още беше отворена. Но шофьорът почти веднага след това не успя да вземе левия завой на паркинга и огромната лимузина се блъсна в редицата от паркирани автомобили. Шофьорът изскочи навън и се затича по посока на магазинчето за понички.
Пауърс очевидно не се интересуваше от него. Той бе стигнал до мястото, където лежеше Фелтън. Ченгето пусна пистолета на Бош върху гърдите му и се наведе да вземе чантата от земята до ръката на капитана.
Като че ли разбра, че чантата е празна едва когато я взе в ръцете си. Докато правеше откритието си, вратите на микробуса зад него се отвориха и от тях изскочиха четирима агенти с извадени пистолети. Агентът с тениската се приближаваше откъм кадилака. Скритият допреди малко под двигателя пистолет сега сочеше към Пауърс.
Свистенето на гумите на една от колите на бюрото привлече вниманието на ченгето. Той пусна празната платнена чанта и се обърна към петимата агенти зад него. Отново вдигна двете си ръце, но този път имаше само един пистолет.
Агентите откриха огън и Бош видя, че Пауърс буквално беше повдигнат над земята от силата на изстрелите, след което се стовари по гръб върху предния капак на голям пикап, навярно принадлежащ на някой от клиентите на банката. Дланта му се разтвори и пистолетът издрънча в метала, после падна на земята. Колкото и силна да бе продължилата осем секунди стрелба, тишината, последвала падането на оръжието, му се стори още по-потресаваща.