Пауърс беше мъртъв. Фелтън беше мъртъв. Джузепе Марконии, известен също като Джоузеф Марконии, Джоузеф Маркони и Джоуи Маркс беше мъртъв — трупът му лежеше, проснат в локва кръв върху меката кожена седалка в задната част на лимузината.
Когато стигнаха при Вероника Алайзо, тя все още бе жива, но умираше. Два куршума бяха попаднали в горната част на гърдите й и мехурчетата в кървавата пяна на устата й показваха, че дробовете й са раздробени. Докато агентите от ФБР се занимаваха с обезопасяването на местопрестъплението, Бош и Райдър се приближиха до Вероника.
Очите й бяха отворени, но погледът й помътняваше. Той блуждаеше наоколо, сякаш търсеше някого или нещо, което не беше там. Долната й челюст помръдна и тя каза нещо, но Бош не успя да я чуе. Той приклекна до нея и приближи ухо до устата й.
— Бихте ли… ми дали лед? — прошепна тя.
Детективът се обърна и я погледна. Не разбираше. Тя отново понечи да заговори и той пак приближи ухо до устата й.
— …паважът… толкова е горещ… искам лед.
Бош я погледна и кимна.
— Веднага. Веднага. Вероника, къде са парите?
Той се приведе над нея, осъзнал, че е права — паважът наистина изгаряше дланите на ръцете му. Хари едва успя да долови думите й.
— Поне те не ги… не ги взеха.
После се задави от дълбока, влажна кашлица. Бош знаеше, че гърдите й са пълни с кръв и че не й остава още дълго. Не можеше да измисли какво да направи или да каже на тази жена. Разбираше, че куршумите в тялото й навярно са от собствения му пистолет и че тя умира, защото той и другите бяха допуснали грешка и оставиха Пауърс да избяга. Искаше му се едва ли не да я помоли да му прости, да му каже, че разбира колко ужасно може да се обърка всичко.
Хари извърна очи от нея и погледна към паркинга. Чуваше приближаващите се сирени. Но бе виждал достатъчно огнестрелни рани, за да знае, че на Вероника няма дай трябва линейка. Той отново сведе поглед към нея. Лицето й беше много бледо и постепенно се отпускаше. Устните й отново помръднаха и Хари се приведе, за да я чуе. Този път долавяше гласа й само като отчаян дрезгав шепот в ухото си. Не можеше да разбере нищо и й каза да повтори отново.
— …етерями…
Бош се обърна и объркано я погледна. После поклати глава. На лицето й се изписа раздразнение.
— Пуснете — ясно каза Вероника, като напрегна последните си сили. — Пуснете… дъщеря ми да си върви.
Бош я гледаше право в очите, докато попиваше последните й думи. След това без да се замисля й кимна с глава. И тя умря пред погледа му. Очите й загубиха фокус и детективът разбра, че вече я няма.
Той се изправи и Райдър проучи лицето му.
— Какво каза тя, Хари?
— Каза… Не съм сигурен какво каза.
Бош, Едгар и Райдър стояха облегнати на багажника на колата на Линдъл и наблюдаваха върволицата агенти от ФБР и полицаи от Метро, която продължаваше да се стича на местопрестъплението. Линдъл беше наредил да затворят целия търговски център и да го оградят с жълта лента, което накара Едгар да подметне:
— Тези хора наистина не се шегуват.
И тримата вече бяха дали показания. Вече не участваха в разследването. Бяха само свидетели на събитието, а сега — обикновени наблюдатели.
Специалният агент, отговарящ за ласвегаския клон на ФБР, ръководеше разследването на местопрестъплението. Бюрото бе докарало подвижен офис с четири отделни стаи за разпит и в момента агентите взимаха показанията на свидетелите на престрелката. Труповете все още лежаха по местата си на паважа и в лимузината, вече покрити с жълт найлон. Яркият цвят привличаше камерите на новинарските хеликоптери, които кръжаха отгоре.
Бош беше успял да научи от Линдъл как стоят нещата. Регистрационният номер на кадилака, в който Пауърс се бе крил в продължение поне на четирите часа, докато траеше наблюдението на ФБР, се оказа собственост на човек от Палмдейл, Калифорния, пустинно градче на североизток от Лос Анджелис. Собственикът вече имаше досие във ФБР. Той беше расист, организирал през последните две години на територията на земите си антиправителствени демонстрации в Деня на независимостта. Освен това се знаеше, че е финансирал защитата на хората, обвинени във взривяването на федералния съд в Оклахома сити няколко години преди това. Линдъл каза на Бош, че вече имат заповед за ареста му по обвинение в съучастничество в извършване на убийство заради помощта му за Пауърс. Ченгето бе измислило хитър план. Багажникът на кадилака беше покрит с дебел килим и няколко одеяла. Катинарът можеше да се отключва отвътре. През ръждивите дупки Пауърс бе наблюдавал и чакал подходящ момент да изскочи навън.