— Когато се чуете с Лейла — искам да кажа Гретхен — предайте й да не се връща вкъщи. Кажете й да стои колкото може по-далеч оттук.
Бош поклати глава.
— Тя никога не трябва да се връща вкъщи.
Жената не отвърна нищо. Детективът изчака няколко секунди, свел очи към изтърканата изтривалка. После кимна и се насочи към колата.
Бош седна на задната седалка. Едгар и Райдър бяха отпред. Веднага щом влязоха в автомобила и Едгар го изкара от отбивката, Райдър се обърна и погледна към Бош.
— Как изобщо се сети за всичко това, Хари?
— От последните й думи. Последните думи на Вероника. Тя каза: „Пуснете дъщеря ми да си върви“. Едва тогава разбрах. Имаше някаква прилика. Просто дотогава не можех да се сетя.
— Но ти никога не си я виждал.
— Виждал съм нейна снимка.
— Какво? — попита Едгар. — Какво става?
— Мислиш ли, че Тони Алайзо е знаел коя е? — попита Райдър, без да обръща внимание на Джери.
— Трудно е да се каже — отвърна Бош. — Ако е знаел, убийството му навярно става по-разбираемо. Може да се е хвалил с това пред Вероника. Може би за нея тъкмо това е преляло чашата.
— Ами Лейла-Гретхен?
Едгар въртеше глава от единия към другия и после към пътя пред себе си с объркано изражение на лице.
— Нещо ми подсказва, че тя не е знаела. Предполагам, че ако е било така, щеше да го каже на старата госпожа. А тя не знаеше.
— Ако просто я е използвал, за да измъчва Вероника, защо му е било да прехвърля всички пари в нейния сейф?
— Може и да я е използвал, но може и да е бил влюбен в нея. Никога няма да разберем. Възможно е просто да е съвпадение, че се е случило в деня на убийството му. Може би просто е прехвърлял парите, защото данъчната служба е била по следите му. Може да се е страхувал, че ще разберат за сейфа и ще замразят достъпа му до него. Има много възможности. Но вече никога няма да разберем. Всички са мъртви.
— Освен момичето.
Едгар рязко отби отстрани на пътя. Съвсем случайно беше спрял на „Мадисън“ срещу „При Доли“.
— Някой ще ми каже ли какво става, по дяволите? — решително попита той. — Аз ви правя услуга и пазя колата прохладна, докато вие двамата си бъбрите вътре и после ме оставяте на тъмно. Кажете ми сега, за какво, по дяволите, говорите?
Той гледаше към Бош в огледалото.
— Просто карай, Джед. Киз ще ти разкаже, когато стигнем до „Фламинго“.
Спряха пред входа на „Хилтън Фламинго“ и Бош ги остави там. Като избягваше редиците игрални автомати, той бързо мина през голямото колкото футболно игрище казино и стигна до залата за покер, където Елиънър му бе казала, че ще го чака. Бяха я оставили тук сутринта, след като им показа банката, в която беше видяла Тони Алайзо да влиза заедно с Гретхен Алекзандър.
В залата имаше пет маси. Бош бързо огледа играчите, но не забеляза Елиънър. После, докато се обръщаше да погледне назад към казиното, тя се оказа там — точно като през първата нощ, когато я беше търсил.
— Хари.
— Елиънър. Предполагах, че играеш.
— Не можех да играя, докато си мислех, че ти си там. Всичко наред ли е?
— Да. Тръгваме.
— Добре. Вегас вече не ми харесва.
Той се поколеба за миг, преди да каже каквото и да е. Едва не заекна, но после самообладанието му се възвърна.
— Преди да си тръгнем, искам да спрем на още едно място. На онова, за което приказвахме. Разбира се, ако твърдо си решила.
Тя продължително го изгледа и после на лицето й разцъфна усмивка.
9
Бош вървеше по лъснатия линолеум на шестия етаж в центъра „Паркър“ и преднамерено забиваше токове с всяка крачка. Искаше да остави следи върху грижливо поддържаната лъскави-на. Когато влезе във офиса на ОВР, той попита секретарката на регистратурата за Частейн. Тя на свой ред го попита дали има определена среща и Бош й отвърна, че не си прави срещи с хора като Частейн. Жената втренчено го изгледа за миг и той отвърна на погледай, докато накрая секретарката взе телефонната слушалка и включи интеркома. След като прошепна нещо, тя притисна слушалката до гърдите си и вдигна поглед към детектива, а после към кутията за обувки и папката, които Хари държеше в ръце.
— Иска да знае за какво се отнася.
— Предайте му, че се отнася за прекратяването на разследването му срещу мен.
Тя отново прошепна нещо в слушалката. Накрая малката врата на регистратурата забръмча и Бош влезе в офиса на ОВР. На няколко от бюрата седяха детективи. Иззад едно от тях се изправи Частейн.