— Какво правиш тук, Бош? Ти си отстранен от работа за това, че остави онзи арестант да избяга.
Той изрече думите високо, така че другите в стаята да разберат какво представлява Бош.
— Началникът намали наказанието на една седмица — отвърна детективът. — За мен това е просто отпуска.
— Е, това е само първият рунд. Още не съм приключил с твоя случай.
— Точно затова съм тук.
Частейн посочи към стаята за разпит, в която те заедно с Дзейн бяха разговаряли предишната седмица.
— Да идем да поговорим там.
— Не — възрази Бош. — Няма да разговаряме, Частейн. Само ще ти покажа нещо.
Той остави папката, която носеше, на бюрото. Частейн стоеше изправен и я гледаше без да я отваря.
— Какво е това?
— Това е краят на разследването. Отвори я.
Частейн седна и отвори папката, като шумно въздъхна, сякаш се заемаше с неприятна и безсмислена задача. Най-отгоре имаше копие на страница от правилника за действие и поведение на служителите от управлението. За следователите от ОВР той представляваше това, което беше щатският наказателен кодекс за останалите в лосанджелиската полиция.
Копираният откъс се отнасяше за служители, свързани с доказани или осъдени престъпници и членове на организираната престъпност. Такива връзки бяха строго забранени и се наказваха с уволнение от управлението.
— Бош, нямаше нужда да ми носиш това, аз имам целия правилник — рече Частейн.
Опитваше се да говори добродушно, защото не знаеше какво цели Бош и отлично съзнаваше, че колегите му го наблюдават от бюрата си, макар и да се преструваха, че са заети с друго.
— Нима? Ами тогава по-добре си вземи правилника и прочети последния ред там, приятел. Изключението.
Частейн погледна надолу към последния ред.
— Тук пише, че „Изключение от правилника може да се допусне, ако служителят успее да докаже на старшите си началници родствена връзка — кръвна или брачна. Ако това се докаже, служителят трябва…“
— Достатъчно — прекъсна го Бош.
Той протегна ръка и взе страницата, така че Частейн да може да види какво друго има в папката.
— Виж какво има тук, Частейн — брачно свидетелство, издадено от окръг Кларк, Невада, удостоверяващо брака ми с Елиънър Уиш. Ако това не ти стига, отдолу са писмените показания на двамата ми партньори. Те ми бяха свидетели. Кумове.
Частейн не откъсваше поглед от документите.
— Всичко свърши, човече — каза Бош. — Ти загуби. Затова се разкарай от живота ми.
Частейн се отпусна назад. Беше почервенял и на лицето му се изписваше смутена усмивка. Сега вече бе сигурен, че другите ги наблюдават.
— Искаш да кажеш, че си се оженил само за да избегнеш разследването на ОВР?
— Не, задник такъв. Ожених се, защото обичам една жена. Затова се ожених.
Частейн нямаше какво да му отговори. Той поклати глава, погледна към часовника си и започна да подрежда някакви документи, опитвайки се да се държи така, сякаш проблемът няма никакво значение за него.
— Да, знаех си, че ще загубиш ума и дума — рече Бош. — До скоро, Частейн.
Той понечи да си тръгне, но после се обърна към следователя.
— А, едва не забравих, можеш също да кажеш на източника си, че сделката ни пропада.
— Какъв източник, Бош? Каква сделка? За какво говориш?
— Говоря за Фицджерълд, или там който от ОБОП ти е дал информацията.
— Аз не…
— Естествено, че разбираш. Познавам те, Частейн. Няма начин сам да си научил за Елиънър Уиш. Фицджерълд ти е разказал за нея. Той или някой от хората му. За мен няма значение кой точно. Така или иначе се отказвам от сделката, която сключих с него. Можеш да му го предадеш.
Бош вдигна кутията за обувки и я разклати. Видео— и аудиокасетите вътре затракаха, но детективът виждаше, че Частейн няма представа какво има в кутията, нито какво е значението му.
— Предай му го, Частейн — повтори Хари. — До скоро. После си тръгна, като спря само на регистратурата, за да покаже на секретарката знак с вдигнат нагоре палец. В коридора, вместо да завие наляво към асансьорите, той се отправи надясно и влезе през двойните врати на кабинета на началника на полицията. Адютантът му, униформен лейтенант, седеше зад бюрото в предния офис. Бош не го познаваше, което беше добре. Той се приближи и остави кутията от обувки на бюрото.
— Какво обичате? Какво е това?
— Това е кутия, лейтенант. Вътре има няколко касети, които началникът ще иска да види и чуе. Веднага.
Бош понечи да си тръгне.
— Чакайте малко — спря го адютантът. — Ще разбере ли за какво се отнася?
— Предайте му да се обади на заместник-началник Фицджерълд. Той ще му обясни за какво се отнася.