— Да ви донеса ли нещо, г-жо Алайзо? — попита Райдър. — Вода? Имате ли кафе? Искате ли нещо по-силно?
— Не. Добре съм. Благодаря ви. Просто това е ужасен шок.
— Има ли деца в къщата? — попита Райдър.
— Не, ние… няма деца. Знаете ли как се е случило? Бил ли е ограбен?
— Тъкмо това се опитваме да открием — отвърна Бош.
— Разбира се… Можете ли да ми кажете дали го е боляло много?
— Не, не го е боляло — рече детективът.
Той си спомни за сълзите в очите на Тони Алайзо. После реши да не й казва за тях.
— Трябва да е много тежка, тази ваша работа — каза жената. — Да съобщавате на хората такива неща.
Той кимна и извърна поглед. За миг му дойде наум старият полицейски виц за най-лесния начин да известиш най-близкия роднина. Когато г-жа Браун отваря вратата, ти казваш: „Вие ли сте вдовицата Браун?“.
Бош отново насочи очи към вдовицата Алайзо.
— Защо ме попитахте дали е станало в Лас Вегас?
— Защото той беше точно там.
— Колко време трябваше да остане?
— Не зная. Никога не определяше кога ще се върне. Винаги си купуваше билети без фиксирани дати, за да може да се върне, когато поиска. Винаги казваше, че ще се върне, щом късметът му измени. Както и стана.
— Имаме основание да смятаме, че се е върнал в Лос Ан-джелис в петък вечерта. Колата му беше открита едва тази вечер. Това са три дни, г-жо Алайзо. Опитвали ли сте се да се свържете с него в Лас Вегас през това време?
— Не. Обикновено не разговаряхме по телефона, когато ходеше там.
— А колко често бе това?
— Един-два пъти месечно.
— За колко време?
— За повече от два дни. Веднъж остана там цяла седмица. Както казах, всичко зависеше от това как му вървеше.
— И никога не сте му телефонирали? — попита Райдър.
— Рядко. Този път изобщо.
— По работа ли ходеше там или за удоволствие? — попита Бош.
— Винаги ми казваше, че е и за двете. Трябвало да се среща с инвеститори. Но това беше страст. Така смятах аз. Той обичаше да играе хазарт и можеше да си го позволи. И го правеше.
Бош кимна, но без да знае защо.
— Кога замина последния път?
— В четвъртък. След като свърши работата си в студиото.
— Тогава ли го видяхте за последен път?
— В четвъртък сутринта. Преди да отиде на работа. Тръгнал е за летището оттам. По-близо е.
— И не сте имали представа кога да го очаквате.
Това не бе въпрос. От нея зависеше да го обори, ако искаше.
— Честно казано, тази вечер тъкмо започвах да се чудя. Обикновено на онзи град не му трябва много време, за да измъкне парите на някой мъж. Помислих си, че е малко дълго, да. Но не се опитах да го открия. И после дойдохте вие.
— На какво е обичал да играе в Лас Вегас?
— На всичко. Но най-много на покер. Това била единствената игра, в която човек не играел срещу казиното. Казиното си взимало пая, но човек играел срещу други играчи. Така ми обясни веднъж. Само дето наричаше другите играчи „кретени от Айова“.
— Винаги ли отиваше в Лас Вегас сам, г-жо Алайзо? Бош сведе поглед към бележника си и се престори, че записва нещо важно и че отговорът й не е такъв. Разбираше, че това е проява на страхливост.
— Няма как да зная.
— Някога ходили ли сте там заедно?
— Аз не обичам да играя на хазарт. Не ми харесва онзи град. Той е ужасно място. Колкото и да се мъчат да го правят привлекателен, пак си остава град на порока и проститутките. При това нямам предвид само в сексуален смисъл.
Бош внимателно се вгледа в тъмните й очи, излъчващи хладна ярост.
— Не отговорихте на въпроса, г-жо Алайзо — каза Райдър.
— Какъв въпрос?
— Ходили ли сте някога в Лас Вегас заедно с него?
— Отначало да. Но разбрах, че е отегчително. Не съм била там от години.
— Имал ли е съпругът ви сериозни дългове? — попита Бош.
— Не зная. Дори да е така, не ми е казвал. Можете да ме наричате Вероника.
— Никога ли не сте го питали дали няма някакви неприятности? — рече Райдър.
— Просто смятах, че той сам ще ми каже.
Тя извърна твърдите си тъмни очи към Райдър и Бош се почувства така, сякаш от плещите му се е стоварило тежко бреме. Вероника Алайзо ги предизвикваше да я оборят.
— Зная, че това навярно ме прави нещо като заподозряна, но не ви обвинявам — продължи тя. — Такава ви е работата. За вас трябва да е очевидно, че ние със съпруга ми… нека просто кажем, че двамата сме водили мирно съвместно съществуване. Та на въпроса ви за Невада, не мога да ви кажа дали е бил вътре, или пък е спечелил някой и друг милион. Кой знае, може да е имал късмет. Но мисля, че ако беше така, щеше да се похвали.