— Ами СПГ? — попита Бош.
— Изчакахме — отвърна Райдър. — Решихме, че ще останем тук известно време, преди да преместим колата.
Бош кимна. Очакваше от нея да каже тъкмо това. Служебният полицейски гараж обикновено се нареждаше на последно място в списъка на телефонни обаждания. Детективът просто отлагаше, опитваше се да вземе решение, докато задаваше въпроси, чиито отговори вече знаеше.
Накрая все пак реши.
— Добре, хайде, съобщи им — рече той. — Кажи им да дойдат веднага. И да докарат сервизен камион за ролса. Разбра ли? Накарай ги да дойдат, даже в момента да са заети. Кажи им, че камионът е задължителен. В куфарчето ми има телефон.
— Ясно — каза Райдър.
— Защо ти е камион, Хари? — попита Едгар.
Бош не отговори.
— Ще местим всичко, както си е — рече Райдър.
— Какво? — попита Едгар.
Райдър се приближи до куфарчето без да отвърне. Бош й прати усмивка. Тя знаеше какво прави той и детективът започваше да разбира обещанието на Билетс. Бош извади цигара и я запали. После постави изгорялата кибритена клечка в целофановата опаковка на пакета и я пъхна в джоба на якето си.
Докато пушеше забеляза, че от ръба на площадката, откъдето можеше да гледа директно към амфитеатъра, се чува много по-добре. След няколко мига дори успя да познае музиката.
— „Шехерезада“ — рече той.
— Какво казваш, Хари? — попита Едгар.
— Музиката. Казва се „Шехерезада“. Слушал ли си я?
— Не съм сигурен, че я чувам и в момента. Адски кънти, човече.
Бош щракна с пръсти. Някъде от мъглявините в ума му изпълзя нова идея. Той мислено си представи арката на киностудиото, копие на Триумфалната арка в Париж.
— Онзи адрес на „Мелроуз“ — каза Бош. — Намира се близо до „Парамаунт“. Едно от малките студия в съседство. Струва ми се, че се казва „Арчуей“.
— Да, мисля, че си прав.
Към тях се приближи Райдър.
— Пращат ни камион — съобщи тя. — Трябва да пристигне за петнайсетина минути. Свързах се с патоанатома и с отделението за научни изследвания. И те са на път. От ОНИ са заети с някакъв взлом в каньона Никълс, така че няма да дойдат веднага.
— Добре — отвърна Бош. — Някой от вас взел ли е показания от оня с размахващата се палка?
— Разговаряхме само на идване — каза Едгар. — Не е наш тип. Решихме да го оставим на шефа.
Скритият смисъл на думите му беше, че Едгар е почувствал расистката враждебност на Пауърс към него и Райдър.
— Добре, аз ще се заема с него — рече Бош. — Искам вие двамата да довършите със скицирането на местопрестъплението и после да огледате наоколо. Този път поотделно.
И веднага разбра, че това, което току-що им беше казал, е абсолютно излишно.
— Съжалявам. Знаете какво да правите. Просто искам да кажа, че трябва да действаме според правилата. Имам чувството, че този случай ще ни изправи пред камерите.
— Ами ОБОП? — попита Едгар.
— Казах ти, още не.
— Ще ни изправи пред камерите ли? — с озадачено изражение на лице рече Райдър.
— Иска да каже, че си имаме работа с известна личност. От киностудиото. Ако онзи в багажника е голяма клечка от шоубизнеса, някой от „Арчуей“, ще трябва да направим изявление пред някои от медиите. Откриването на мъртвец в багажника на собствения му ролс е новина. Но откриването на човек от шоубизнеса в багажника на ролса му е още по-голяма новина.
— От „Арчуей“ ли?
Бош остави Едгар да я осветлява по въпросите на живота, когато ставаше дума за убийства, за медии и за кинобизнес в Холивуд.
Бош наплюнчи пръсти, за да угаси цигарата си и я прибра при изгорялата клечка в целофановата опаковка. После бавно пое по половинкилометровия път към „Мълхолънд“, като отново внимателно оглеждаше чакълената настилка. Но по чакъла и съседните храсти имаше толкова много боклуци, че нямаше как да разбере дали нещо — фас, бирена бутилка или използван презерватив — е свързано с ролса. Онова, което го интересуваше най-много, бяха следите от кръв. Ако по пътя имаше кръв на жертвата, това би могло да означава, че мъжът е бил убит някъде другаде и после е бил оставен на площадката. Отсъствието на кръв навярно означаваше, че убийството е станало точно там.
Докато правеше безплодния си оглед, той осъзна, че се е отпуснал и че може би дори се чувства щастлив. Беше отново на работа и следваше мисията си. Разбираше, че човекът в багажника е загинал, за да може той да се чувства така, но бързо се освободи от тази мисъл. Мъжът така или иначе щеше да е мъртъв, независимо дали Бош се е върнал в „Убийства“.