— Но ти каза, че градът е изоставен — напомни му Даниел.
— Бил е — потвърди Макартър. — Обитателите му са напуснали това място. Затворили зверовете вътре, точно като историята за Сипакна, който бил затрупан под планина от камък, само че не става дума за камара камъни, а за постройка с формата на планина, пирамида от каменни блокове.
Хоукър се вгледа в пирамидата. Разбираше какво иска да каже професорът.
— Значи легендата е истина.
— Някакъв вариант на истината, изопачен във времето и преразказван безброй пъти, но по същество верен.
Даниел също се обърна към храма.
— Според легендата маите напуснали Тулан-Суюа като бегълци — отбеляза тя. — Други, без да се посочва кои, останали. Смяташ, че това са индианците холокуа, така ли?
Макартър кимна.
— Ти ми плати да ти кажа дали това място е Тулан-Суюа и моето мнение е, че то поне е източникът на легендата, а тази пирамида най-вероятно е каменната планина. В самата легенда тези две неща не са толкова тясно свързани, но митовете проявяват склонността да се променят. Три хиляди години и три хиляди километра могат да станат причина за много разлики. Обаче винаги остават елементи на истина и в нашия случай разполагаме с достатъчно, за да съм сигурен.
— Смятам, че това място е Тулан-Суюа — повтори археологът. — Смятам също, че неговите строители са били потискани от същества, които само бегло са приличали на хора. Скелетът, който открихме в храма, е на едно от тях. Наричали ги „дървените кукли“. Ако ти си права, може да са наши потомци, но за древните маи са били деспоти. Ако се вярва на легендата, хората, които живеели под тяхната тирания, накрая разбили веригите си с помощта на ужасна буря. Най-после свободни, те напуснали това място, оставяйки група воини да пазят храма затворен завинаги. Може даже да са поддържали връзка помежду си, но с времето и разстоянието това станало невъзможно. Всички тези епизоди са отразени в „Попол Вух“ — напускането на Тулан-Суюа, получаването на боговете и неспособността на заминалите да поддържат връзка с онези, които останали там. С времето потомците на тези бегълци се превърнали в маите, а воините, които останали — в племето холокуа. И тяхната единствена задача сама по себе си се превърнала в религия.
— Но те нямат писменост, не отчитат времето и не строят нищо — възрази Хоукър.
— Ако нашата цивилизация загине днес, утре никой няма да строи небостъргачи и реактивни самолети. Ще имаме късмет, ако сме в състояние да вдигнем къща, чийто покрив не тече. Всички цивилизации изграждат така нареченото обществено познание, което функционира единствено в своята цялост. Специализацията води до взаимозависимост, която от своя страна поражда уязвимост. Разруши цивилизацията и специализираните умения първи ще изчезнат, понеже хората ще полагат огромни усилия, за да задоволят най-основните си потребности. В света на маите единствено жреците можели да пишат и разбирали календарите. Само занаятчиите можели да изсичат йероглифи и да строят сгради. Така елитът контролирал масите. Даже цял легион воини няма как да са притежавали такива умения. Можели са само да водят сражения.
Макартър премести поглед от Хоукър към Даниел.
— Ето го доказателството: преди осемдесетина години Блекджек Мартин откраднал тези кристали от племето холокуа, след като били използвани в ритуал за измолване на дъжд. Сега се запитайте защо им е на индианците дъжд. От дъжд се нуждаят земеделските общества, не ловните. Холокуа не са земеделци — те са ловци и събирачи, номади. Дъждът прави живота им невероятно по-труден. Превръща земята в кал и кара животните да се крият в бърлогите и гнездата си. Позволява на дивеча да се пръсне надлъж и шир, вместо да се струпа край реките. Ако бяха обикновени номади, индианците холокуа щяха да се страхуват от дъждовете, но те се молят за дъжд, също като първите маи.
— Защо? — попита Лейдлоу.
— Отчасти защото такова е тяхното наследство — призна професорът. — Усвоено и генетично предавано поведение. Но има и друга, по-важна причина.