Лингвистът използва израза „западни хора“, но Макартър подозираше, че си го е измислил, тъй като за тези индианци хората от НИИ всъщност идваха от изток, от Манауш, надолу по течението на реката.
— Кажи му, че не сме тук да се сражаваме с тях — започна той. — Кажи му, че сме тук, за да ги молим за помощ и… за да им върнем нещо, което им е било откраднато навярно по времето на неговия баща.
— Ще трябва да му покажеш кристалите — рече Девърс. — Воините явно не ме разбраха и мисля, че имат специална дума за тях.
Той се обърна, за да преведе. Даниел извади кутията, която беше взела от Кауфман, отвори я и я подаде на Макартър. Тълпата изненадано зашептя.
Старецът се наведе да разгледа кристалите.
— Та аник Сипакна — произнесе той и Девърс преведе: „Очите на Сипакна“.
Тази реакция смая Макартър. Тя показваше, че е бил прав, че тези прости номади са потомци на маите.
— Сипакните са Крадците на живота — поясни вождът. — Те са Похитителите на хора, Чумата, сипакните са Многото смърти, които бродят в нощта. Всички тези имена са на сипакните.
Повече обяснения не бяха нужни.
Старецът протегна ръце, за да покаже цялото племе.
— Народът дойде да бди за сипакните, да види дали са излезли от ямата — от дълбините на каменната планина. Минало е повече време от живота на много велики бащи, откакто никой не ги е виждал. Да, досега винаги са спали. Но Западните хора ги освободиха. Затова Великото небесно сърце е гневно и дъждовете не падат.
„Небесното сърце.“ Макартър си мислеше, че маянският термин е „Сърцето на небето“ и се отнася за боговете, особено за върховния бог Хуракан.
Той се обърна директно към Стареца.
— Дъждовете ще убият сипакните. Ако Черният дъжд падне, Народът ще бъде спасен.
Сега беше ред на вожда да го зяпне смаяно. Той се ококори и под гънките кожа очите му засияха с бистър блясък. Макартър използва израза „Черен дъжд“, защото за него се говореше в древната легенда, но нямаше представа, че племето холокуа нарича така първия проливен дъжд от сезона.
Индианците чакаха падането на Черния дъжд. Проливните дъждове щяха да им покажат, че спокойно могат да напуснат поляната и каменния храм. През повечето години бе имало толкова много дъжд, дори през сухия сезон, че те произволно бяха определяли коя буря да смятат за Черния дъжд, но понякога, особено в годините на Ел Ниньо като тази, изборът беше ясен.
Крехкият старец се обърна и се посъветва с другите старейшини, преди отново да заговори.
— Пита каква помощ искаме — преведе Девърс. — И каква помощ според нас могат да ни дадат.
— Кажи му, че искаме да напуснем джунглата. Те ни предупредиха по-рано и сега ще го направим, но се нуждаем от тяхната помощ. В замяна им предлагаме кристалите, Очите на Сипакна. — Професорът отново вдигна кутията. — Кажи му, че искаме да се завърнем у дома, под родното небе.
Старейшините зашепнаха помежду си, но Стареца не се посъветва с тях. Той погледна Макартър и заговори:
— Мнозина, които пътуват, не се завръщат по домовете си. — Вождът посочи реката. — Водата тече силно. — Той сви юмрук. — Течението отнася хора. За да се завърне у дома, човек трябва да се бори със силата на течението. За някои е непосилно. За вас, изглежда, ще е непосилно.
Ала реката тече към нашия дом и ще ни отведе там — отговори Макартър, макар да предполагаше, че не трябва да приема думите на вожда буквално. Най-трудно за нас беше пътуването дотук.
— Тогава трябва да си вървите — каза Стареца. — Със или без нашата помощ, трябва да си заминете.
Сърцето на археолога се сви. Беше смятал, че кристалите са много важни за индианците холокуа и ако се съдеше по зяпналите ги старейшини, най-вероятно не се лъжеше. Но явно практическите съображения не им позволяваха да окажат помощ на пришълците — не можеха да се лишат от оцелелите си воини, за да ги пратят да придружават някакви чужденци, а това, опасяваше се Макартър, означаваше смърт за тяхната все по-оредяваща група.
— Нещата не отиват на добре — прошепна Хоукър на Даниел, докато професорът мълчеше.
Тя се наведе към Макартър.
— Не се предавай. Няма да имаме друг такъв шанс.
— Не знам какво повече да кажа — призна ученият.
— Измисли нещо.
— Какво например?
— Предложи им оръжие. Ще им дадем автомати и патрони, ако ни помогнат.
Той поклати глава.