До него пристъпи втори, като ръмжеше и ровеше земята. След миг към тях се присъедини трети.
Хоукър ги зяпна смаяно. Сега бяха изцяло под дъжда. Под дъжда! Въпреки че се сипеше на талази над поляната, макар че ги смущаваше, пареше и изгаряше, дъждът не ги убиваше.
Когато напълно осъзна този ужасяващ факт, Хоукър изруга свирепо, предпазливо отстъпи назад, обърна и се затича.
Сипакните нападаха.
50.
Хоукър тичаше към храма, захвърлил автомата си. Да не го забавя. Две от чудовищата го преследваха. Първото бързо го настигна и му се нахвърли, но се строполи на земята с откъснат десен крак. Беше улучено от монтирания на покрива на храма автомат „Барет“. Второто същество прескочи поваления си другар и продължи преследването.
Хоукър изобщо не се озърна назад. Стигна до ръба на траншеята и скочи в мига, в който някой натисна детонатора. Експлозивите избухнаха и траншеята запламтя. Взривът отклони траекторията му във въздуха и той полетя към редицата заострени шипове. В последния момент успя да се извърти, за да не се набучи на тях, но единият разкъса ризата му и го одра.
Хоукър увисна на шипа като насекомо, нанизано на карфица. Докато се опитваше да се освободи, чу кънтящия вой на звяра. Обърна се към огнената стена и видя, че чудовището я прескача, насочвайки се право към него.
Хоукър се притисна към земята и звярът се наниза на съседните шипове. Повърна, изтръгна шиповете от пръстта и с олюляване отстъпи назад, надавайки оглушителен рев.
Хоукър незабавно осъзна, че още е в опасност. Тук не можеха да го прикриват с автоматичен огън. Намираше се прекалено близо до стръмната стена на храма. Нямаше как да наклонят толкова монтирания на триногата автомат.
Сипакната се обърна към него с все още стърчащия от гърдите й дълъг метален кол. Хоукър най-после отскубна ризата си от шипа, но вече беше късно — съществото вдигаше лапи и оголваше зъби, за да го атакува. То се хвърли напред, но главата му отскочи настрани и черепът му избухна, пръснат от дъжд от куршуми.
Даниел стоеше в подножието на стълбището и зареждаше нов пълнител в автомата си.
— Писна ми да гледам как хората ми умират — извика тя. — Да се махаме оттук.
Продължи да стреля по поляната, където още сипакни бяха започнали отчаяната си атака. Хоукър рязко извади шипа от гърдите на мъртвия звяр и изкачиха тичешком стъпалата до покрива на пирамидата.
Когато стигнаха горе, битката вече бушуваше — автоматичен огън, гръмотевици, светкавици и дъжд. Сипакните се бяха пръснали пред тях, попаднали в смъртоносно поле без прикритие между джунглата, в която не искаха да се върнат, и бързо догарящата огнена стена. На поляната бяха излезли най-малко трийсет чудовища, много от които ранени и куцащи, ала броят им намаляваше под яростния обстрел. И все пак основната част от групата продължаваше да напредва, а от дърветата тичаха още сипакни.
Ерик стреляше с автомата на триногата, улучвайки съществата с безпощадна точност. Прицелваше се, натискаше спусъка, после насочваше оръжието към друг звяр. Наоколо Даниел, Макартър и Бразош обстрелваха поляната със своите автомати, докато зад тях Сюзан зареждаше нови пълнители, а Девърс стоеше невъоръжен и паникьосан, крещейки полезни — поне според него — инструкции.
Зверовете стигнаха до траншеята, прескочиха снижаващите се пламъци и се втурнаха към стълбището. Даниел откри огън и разкъса нападателите още преди да стигнат до средата. В същото време Макартър се прицели отстрани в две сипакни, катерещи се по стената, по която по-рано беше сигурен, че не могат да се изкачат.
Сюзан посочи на Бразош друг звяр от южната страна, носачът стреля в туловището му и той падна и се загърчи на земята.
В калта на поляната джапаха още зверове, вече по-бавно — влачещо се стадо, което продължаваше да настъпва въпреки унищожителния огън на защитниците.
Хоукър грабна един автомат, ала той се оказа празен. Взе втори, само за да установи същото. Погледна Сюзан, но тя поклати глава. Нямаше повече патрони. Той се обърна, за да предупреди другите, но вече беше късно.
Първо млъкна едно оръжие, после друго, докато накрая се чуваха само тракащите изстрели на петдесеткалибровия автомат. Но скоро и той замлъкна.
Сега единствено дъждът продължаваше да съска в полустопения керосинов варел. Ерик се изправи и се присъедини към групата.