Хоукър пристъпи към ръба на покрива и в същия миг раздвоена светкавица разцепи тъмното небе. Облян от пурпурна светлина, пилотът ясно видя подгизналата поляна. Навсякъде се търкаляха мъртви същества, десетки други се гърчеха и трепереха, смъртно ранени или отпуснати в калта. Мазните им секрети унищожаваха собствените им тела и образуваха черни локви.
Но други продължаваха да напредват към храма, може би излезли току-що от джунглата. Движеха се много по-бавно, сякаш мъкнеха огромни тежести.
Дъждът все пак ги погубваше. Не ги убиваше по онзи драматичен начин, който бяха наблюдавали при ларвата, но им нанасяше сериозни поражения. И може би щеше да ги унищожи напълно, ако имаше достатъчно време, ала Хоукър се съмняваше, че някой от защитниците на храма ще доживее, за да го види.
Когато проблесна поредната светкавица, той преброи шест приближаващи се сипакни. Не можеше да измисли начин да убие дори и една от тях. Провери пистолета си — оставаха му само три патрона, а и по всяка вероятност меките оловни куршуми щяха да се сплескат в костената броня на чудовищата като топчета за пейнтбол.
Когато първият звяр се приближи до подножието на храма, той стисна зъби, хвана здраво металния кол и извика на другите:
— Пригответе се!
Всички вдигнаха различни оръжия, които да използват като тояги, и метални колове.
Една от сипакните стигна до стълбището, последвана от втора — но след няколко стъпала спряха. Другите на поляната също се поколебаха, обърнали глави към джунглата.
Даниел застана до Хоукър и попита:
— Какво чакат?
Зверовете стояха неподвижно и предпазливо гледаха дърветата. Вдигнатите им опашки се клатеха назад-напред и главите им бяха странно килнати настрани.
Едната немска овчарка нададе вой и скоро хората също чуха едва доловимия в бурята тътен, който идваше откъм джунглата.
След секунди индианците изскочиха с крясъци от дърветата. Заизсипваха се от всички посоки и нападнаха с копия и високо вдигнати каменни брадви.
Връхлетяха останалите на поляната сипакни и ги покриха като мравки.
Двете същества на стълбището се обърнаха и продължиха атаката си. Едното беше ранено и не можеше да се изкачва бързо и индианците го настигнаха по средата. Но другото се втурна напред, към безопасността, която пещерата под пирамидата щеше да му осигури.
Когато звярът стигна горе, Хоукър се прицели в главата му и изстреля последните патрони от пистолета си. Сипакната отскочи наляво и металният кол рикошира от гърба й. Тя рязко залюля глава като бик, запрати пилота към стълбището и той се затъркаля надолу по стъпалата.
Другите оцелели от експедицията бяха хванати в капан пред зейналия вход на храма. Даниел удари чудовището по главата с автомата си, но оръжието отскочи от костената повърхност. Все пак отвлече вниманието му достатъчно, за да може един от индианските воини да се метне на гърба му, размахвайки каменната си брадва.
Сипакната отхвърли мъжа назад и го нападна, захапа го в челюстите си и започна да мята глава насам-натам, но другите индианци безстрашно я атакуваха. Един от тях се опита да я удари по краката с брадва и беше смачкан под кървавата лапа. Друг замахна към, очите на създанието, но то завъртя глава, опашката му описа светкавична дъга и го обезглави. Трети заби със страшна сила брадвата си в бронята на чудовището и каменното оръжие се напука.
Сипакната се наклони, завъртя се, захапа воина за шията и го метна през ръба на покрива. Остана свободна за миг, но после я заля нова вълна индиански воини. Един от тях заби копието си в туловището й, улучвайки цепнатината между раменната и гръдната плоча.
Болката хвърли сипакната в дива ярост, която сякаш възвърна отнетите й от дъжда сила и бързина. Тя нанесе на нападателя си смъртоносен удар в гърлото, захапа в челюстите си втори индианец и заби нокти в ребрата на трети. Опашката й се завъртя като летяща сабя и улучи друг воин, който политна назад, притиснал с ръце корема си в отчаян опит да не позволи на червата си да се изсипят навън.
Побеснялото чудовище размахваше лапи и виеше страховито, но индианците продължаваха атаката.
Сред тях беше Путок, воинът, с когото бяха влезли в селото на племето холокуа. Покрит с кръв от глава до пети, той някак успя да оцелее във вихрушката от зъби и нокти и се хвърли напред в момента, в който звярът се обърна и за секунда оголи цепнатината между шията и тялото си. Путок заби копието си в нея с цялата си сила и тежест и от раната изригна гейзер черна кръв. Сипакната се изправи на задните си крака, отметна глава назад и нададе ужасяващ крясък, който отекна над джунглата.