— Така си и мислех — въздъхна пилотът. Остави чинията си, измъкна се от импровизираната палатка и се насочи към храма в ситния като мъгла дъжд. Макартър и Даниел го последваха. Прекосиха поляната, изкачиха се по стълбището и се спуснаха вътре.
Хоукър предпазливо откачи жиците на заредените експлозиви и ги извади. След това замахна с тежък чук и удари заоблената стена на кладенеца. Камъкът се напука и разцепи, във всички посоки се разхвърчаха остри късчета. След втория удар към водата полетяха по-големи парчета.
Сепнати от шума, в храма влязоха неколцина индианци. Отначало се изненадаха от гледката, но скоро разбраха какво прави Хоукър и се заеха да оглеждат пръснатите наоколо големи камъни — части от плочата, която бе запушвала входа към пещерата. Избутваха ги към ямата, вдигаха ги и един по един ги хвърляха вътре.
Пилотът продължаваше да удря по стената на кладенеца и когато свърши, се зае с олтара. Индианците извикаха останалите си другари и скоро образуваха верига, по която пренасяха кошници с камъни и дървета и ги изсипваха в кладенеца.
Изтощен, Хоукър предаде чука на Макартър, който след няколко минути се смени с Даниел. Като се редуваха така, след половин час тримата почти приключиха — По-голямата част от маянския олтар беше натрошена на парчета, които хвърлиха в ямата.
Индианските воини продължиха работата. Скоро кладенецът щеше да се напълни. Каменната „тапа“ щеше да тежи най-малко десетина тона и нито една сипакна нямаше да може да избяга от подземния свят.
Когато индианците отидоха да донесат още камъни, Даниел се облегна на стената, стиснала тежкия чук в ръце. Озърна се и спря поглед на разрушения олтар. Някакъв проблясък привлече вниманието й.
— Какво е това? — вторачи се тя в слабото сияние сред развалините. Опря чука на стената, приклекна сред праха и натрошените камъни и разчисти част от останките. Блясъкът се усили. Даниел се наведе и измъкна от руините камък с триъгълна форма и големина на обемист речник. Избърса праха и мръсотията от повърхността му и прокара пръсти по заоблените ъгли и ръбове. Беше направен от някакъв прозрачен материал, на пипане наподобяващ тежък акрил.
— Топъл е — отбеляза тя.
— Какво е това? — попита Хоукър.
Даниел поклати глава.
— Нямам представа. Освен ако не е от… — Кристалите на Мартин и радиоактивните кубчета бяха стояли върху олтара, което я накара да се зачуди дали най-после не е открила онова, което търсеше.
След като бяха спасили Сюзан и установиха, че пещерата е празна, Даниел беше заключила, че няма нищо за откриване. Но след обяснението на Кауфман за електромагнитното излъчване започна да се съмнява в това. Електромагнитният импулс трябваше да идва отнякъде.
— Спомняте ли си историята за Тулан-Суюа? — обади се Макартър. — Когато същността на боговете била прехвърлена в специални камъни?
Даниел кимна и докато отново се взираше в предмета, усети нечие присъствие в преддверието на олтарната зала. Обърна се и видя Стареца, подпрян на ръката на друг индианец. Изглеждаше също толкова немощен, колкото и преди, но очите му бяха ясни. Той бавно се приближи към нея, без да откъсва поглед от камъка. Не изглеждаше изненадан.
— Гарон Сипакна — произнесе вождът.
Но Девърс го нямаше, за да преведе думите му.
— Гарон Сипакна — повтори Стареца и леко се потупа по гърдите.
— Мисля, че казва „сърцето на Сипакна“ — каза Макартър.
Лейдлоу погледна камъка и го подаде на вожда, но той леко го побутна към нея и надзърна в почти затрупания кладенец. Явно останал доволен, той се обърна и се насочи към професора. Разтвори длан и му подаде някакъв малък предмет.
Макартър го разгледа отблизо. Беше компас, много стар, поне на сто години. Трябваше да е компасът на Блекджек Мартин.
Археологът го взе почтително.
Старецът отиде при Хоукър и му поднесе обсидианов връх за копие, докосвайки най-новата му рана и произнасяйки индианската дума за „воин“.
Пилотът се поклони в знак на благодарност и вождът се върна при Даниел, като отново събра длани пред устата си. Погледна я в очите и изрече думата „Уалон“, като кимаше.
Макартър си спомняше тази дума.
— Нарича те „Старата“ — преведе той. — Но това няма нищо общо с възрастта, означава „вожд“.
Даниел също кимна, изненадана от комплимента. Повтори жеста на Стареца и се усмихна. Той отвърна на усмивката й, обърна се и си тръгна, подкрепян от индианеца.