Отговори му Сюзан:
— Може би процесът не е бил усъвършенстван. Може да не са искали да се връщат толкова назад.
— Някакъв експеримент — добави Даниел. — Като опита на Колумб да открие нов път до Индия. Понякога се изгубваш и се натъкваш на неща или места, където изобщо не си искал да ходиш.
— Възможно е, но по-скоро ми се струва, че там има още нещо — отвърна Хоукър, загледан в далечината.
Макартър беше съгласен с него, макар да нямаше представа какво би могло да е това нещо. В известен смисъл му стигаше и онова, което бяха открили. Изглежда бяха намерили един от източниците на вярванията, които по-късно щяха да се превърнат в религията на маите. Религия, пуснала корени на друг континент и развила се в най-голямата цивилизация на доиндустриална Америка, процъфтявайки в продължение на хиляда години, преди да се разпадне на не толкова показни, но по-лични системи от вярвания.
Бавно напредваха по течението, плавайки по тъмните води на Рио Негро към Манауш. Колкото повече се приближаваха, толкова повече се разширяваше реката и започнаха да забелязват стълбове дим в различни точки на хоризонта.
Димът идваше от плантациите по двата бряга. Дъждовният сезон най-после беше настъпил и плантаторите горяха стърнищата, за да подготвят земята за следващата сеитба. Това наведе Макартър на нова мисъл.
— Ние очаквахме дъждовете да убият сипакните, както водата от манерката уби ларвата. Но днес във въздуха има какви ли не замърсявания, включително сяра от въглищата и други източници. Може да не е като киселина, способна да смъкне боята от всяка повърхност, но е много по-киселинен от дъжда преди три хиляди години.
— Значи според теб затова сипакните не умряха толкова бързо от него, така ли? — попита Хоукър.
Археологът кимна и отново се вгледа в дима.
— Онези огньове не причиняват голямо замърсяване. Но из цяла Америка, Европа и Азия има електростанции на въглища, които изхвърлят милиарди тонове сяра във въздуха. Да не споменавам въглерода и другите отрови. — Погледна Даниел. В известен смисъл сега разбираше целите й. — Явно създаваме свят, който е много по-подходящ за други форми на живот, отколкото за собствения ни вид.
След няколко часа стигнаха в покрайнините на Манауш, гледка, която повечето от тях не бяха смятали, че ще видят отново.
По време на този последен етап от пътуването Даниел несъзнателно се насочи към носа на кораба. Почти си бяха у дома и започваше да се пита какво ги очаква там. Един час преди пристигането при нея дойде капитанът.
— Американци ли сте?
Тя кимна.
— Някой ви търси — съобщи й бразилецът. — Смята ви за изчезнали.
— Кой? — подозрително попита Даниел.
— На пристанището. Също американец. Свърза се с нас по радиостанцията. Търсеше изчезнала група под ръководството на красива брюнетка на име Даниел. Вие сте, нали?
— Предполагам, че съм аз. Знаете ли как се казва този американец?
Капитанът поклати глава.
— Ваш приятел. — Беше развълнуван, като всеки приносител на добри новини. — Казва, че ви търсили навсякъде, проверявали всеки кораб, който пристига по реката. Значи amigo. Със сигурност.
Той се отдалечи и Хоукър зае мястото му.
Даниел не изглеждаше особено въодушевена.
— На пристанището ни чака някакъв amigo.
Пилотът сбърчи чело.
— Мислех, че не са ни останали повече amigos.
Тя кимна.
— И аз.
След час пристигнаха на оживен дъсчен кей. След сръчно маневриране около по-малки съдове, корабът се приближи достатъчно и Даниел видя в тълпата трима мъже с тъмни очила. Изглеждаха въоръжени. Единият носеше ленена риза с разкопчана яка и ръката му висеше на превръзка. Позна го веднага.
— Арнолд! — Той й се усмихна от пристанището. — Ти си истинска радост за очите ми!
Корабът пристана и тя скочи на кея.
— Съобщиха ми, че си убит. — Прегърна го, като внимаваше да не закачи болната му ръка.
— Ами да. Както винаги съм казвал, не бъркай официалната версия с истината.
— Какво ти е на ръката?
— Счупих я при падане, единственото, от което бронираната жилетка не може да те предпази.
Мор й разказа за предателството на Гибс и за падането си в реката. Как си счупил ръката в понтона на моста и едва не замръзнал, притиснат към пилона под него. Не подозирал, че всичко е организирано от Гибс, но тъй като си мислел, че ще се срещне с убиеца на Блъндин, взел всички предпазни мерки.