Докато другите слизаха на брега, Даниел накратко му разказа собствените си премеждия.
Първа се появи Сюзан Бригс, която водеше двете оцелели немски овчарки. Зад тях Макартър помагаше на куцащия Бразош, а Хоукър мъкнеше замаяния Уилям Девърс, когото бяха упоили, преди да стигнат в Манауш, за да не избяга. Последен беше Ерик.
Хората на Мор се насочиха към него, но Хоукър ги спря.
— Този човек е свободен да си върви.
— Идва с нас — възрази Мор. — Заради информацията, с която разполага.
Пилотът посочи Девърс.
— Ще трябва да я получите от него.
— Той едва ли ще знае каквото ми трябва.
— Тогава ще се наложи да гадаете — настоя Хоукър.
Мор въздъхна ядосано, но пилотът не отстъпи. Ако не беше точната стрелба на немеца, сега щеше да е мъртъв.
— Пуснете го — обади се Даниел. — Няма да е честно. Не и след всичко, което се случи там.
— Отлично — изсумтя Мор, после се усмихна, сякаш одобряваше промяната, която забелязваше в нея. Обърна се към наемника и каза: — Свободен сте да си вървите, млади човече. Днес получавате подарък — живота си. Използвайте го разумно.
Русокосият немец погледна неуверено Мор и Даниел, после Хоукър.
— Бягай оттук — каза му пилотът. — Върни се в родината си, ако можеш.
Бившият наемник колебливо закрачи по кея, озъртайки се назад, преди да се скрие в навалицата.
Мор отново се обърна към Хоукър.
— Като стана дума за завръщане в родината, разбрах, че сте сключили сделка. И въпреки провала на експедицията изглежда сте изпълнили своята част. Това няма да остане неоценено. Само че в положението, в което се намираме, не сме в състояние да спазим нашето обещание. Оперативният ни директор изчезна и се издирва за множество престъпления, включително незаконно присвояване на пари, фалшифициране на документи и убийство. Младата госпожа Лейдлоу е обявена за изчезнала и също е заподозряна. А аз, е, аз официално съм мъртъв. — Той леко поклати глава. — Въпреки това сме ви задължени и ако не се озовем в затвора, ще направим каквото можем за вас.
Хоукър беше наясно със ситуацията. Обърна се към Даниел и каза:
— Можеш да останеш тук. Познавам собственика на един нощен клуб, който с радост ще те вземе на работа.
Тя му се усмихна. Звучеше съблазнително.
— Може би следващия път. Първо трябва да оправя някои неща.
52.
Три месеца след завръщането си от Амазония професор Майкъл Макартър чакаше в меко осветените коридори на федералната сграда „Хари Хопкинс“. Мястото излъчваше скромен чар с черешовата ламперия на стените и полираните месингови парапети и брави в ефектния стил на двайсетте години. На археолога сякаш не му се щеше да напусне тази обстановка, след като току-що беше дал показания пред извънредната сенатска комисия.
Сенаторите любезно го бяха разпитвали в продължение на цели четири часа. Не го притискаха за никакви съществени подробности, което отначало го зарадва, а после му се стори странно. Едва в последните фази на заседанието му хрумна, че е нарочно: не искаха да се стигне до пълно разкриване.
Накрая го накараха да положи клетва за запазване на тайната по силата на Закона против шпионажа от 1949-а, благодариха му за службата и го освободиха. Той остана във фоайето и си прочете вестника, търпеливо чакайки да приключат с другия участник в заседанието.
Вече наближаваше пет часа, когато вратите на заседателната зала се отвориха и отвътре нахлу ярка светлина. Участниците излизаха. Сред тях беше и Даниел.
Нейните показания бяха последни, което й даде възможност да получи уникална представа за събитията. За нейна огромна изненада сенаторите не сметнаха действията на НИИ за чак толкова осъдителни, въпреки че нарушаваха американското, международното и бразилското право най-малко в петнайсет отношения.
Един сенатор дори изтъкна проявената от нея смелост в името на отечеството. Оказа се, че единственият проблем за комисията е Стюарт Гибс и опитът му да се сдобие с технологията за лична изгода. Дебатът бързо се фокусира върху това и вината падна изцяло върху него — както и трябваше. Тъй като не бяха подозирали за незаконните действия на шефа си, Даниел и Мор бяха оправдани и дори получиха похвала.
И сега, докато заседанията приключваха и засекретяваха транскрибираните показания, плъзнаха слухове. НИИ очевидно щеше да оцелее и се очакваше да назначат за директор Арнолд Мор, макар че още нямаше нищо официално.