Даниел поклати глава. Само във Вашингтон се случваха такива неща.
Някой я повика и тя се обърна. Видя Макартър и му се усмихна.
— Какво прави мил човек като теб на такова място?
— Кой казва, че съм мил човек? — засмя се той на старата им шега.
— Аз — заяви Даниел.
— Съобщиха ми, че мога да разговарям с теб, след като излезеш, стига да не обсъждаме конкретни детайли от показанията си. — Професорът се озърна към заседателната зала, чиито врати се затваряха. — Свърши ли вече? Или трябва да се върнеш вътре?
— Приключихме — потвърди тя. — Това беше последното заседание. И както изглежда, успяхме да се защитим.
Археологът се озърна нервно наоколо. Чувстваше се неловко да говори в коридорите на властта.
— Може ли да те придружа до изхода?
Той надигна лакът като джентълмен, Даниел го хвана под ръка и тръгнаха по полирания под към голямото фоайе. Униформеният охранител им отвори външната врата и отвън нахлу приглушеният шум на тихо сипещия се дъжд. В края на април над целия североизток бяха започнали валежи, третият такъв въздушен фронт след завръщането им.
Когато излязоха изпод осветения навес, по кръглата отбивка се приближи такси с включени фарове и чистачки. Колата спря, пътникът слезе и тичешком се насочи към входа.
— Пак дъжд — отбеляза Даниел, загледана в мъглата.
— Едва ли някога ще се оплаквам от дъждовно време.
Тя се усмихна.
— Аз също.
Макартър я погледна с нежност и попита:
— Чувала ли си се с Хоукър?
Усмивката й се стопи.
— Не. Опасявам се, че никой не го е чувал.
— Някакъв шанс да се завърне в Щатите?
— Още не съм се отказала да се боря с тях. Но както изглежда, те се мъчат да спасят организацията и не искат да усложняват нещата, като се опитват да се справят с репутацията на Хоукър.
На лицето на Макартър се изписа силно разочарование.
— Не се тревожи за него — добави Даниел. — Сигурно сега се пече на слънце и надига чаша бира в някое крайречно кафене в компанията на абсурдно красива жена.
Макартър се усмихна и Лейдлоу се зачуди дали е доловил ревнивите нотки в гласа й. Така или иначе той смени темата.
— С това случаят приключва, нали?
— Да, доколкото знам. Донесохме каквото търсехме. Що се отнася до скелета… Никой няма желание да хвърли усилията, които ще са необходими за неговото пренасяне тук. Далече е и освен това е на територията на приятелска държава, чийто суверенитет веднъж нарушихме.
— Просто… Чудя се дали бихме могли да научим нещо от него. Неща, които трябва да знаем.
И тя беше мислила за това. В клетките на онзи скелет имаше информация за бъдещето на човечеството. Информация, която можеше да обрисува ужасяваща картина. Дали съдбата на човешкия вид наистина щеше да е такава? Сигурно беше по-добре да не знаят.
— Той е погребан — отвърна Лейдлоу — И може би трябва да си остане погребан.
Макартър сви устни и кимна.
— Може би. После се усмихна като горд баща и добави:
— Ти си чудесна жена. Мога само да си представям на какво напрежение си била подложена. Предполагам, че си направила всичко възможно в положението, в което се намираше.
Щеше й се да мисли така.
— Не, не съм, но продължавам да работя по въпроса.
На отбивката пред сградата спря второ такси и спирачките му тихо изсвириха. Дъждът падаше на тънки струи в лъчите на фаровете му.
— Да се качим заедно? — предложи Макартър. — Отседнал съм в „Омни“.
Даниел поклати глава.
— Аз съм в обратната посока.
— Добре. Тогава ти го вземи. — Отвори й вратата, тя пристъпи напред и го целуна по бузата.
— Много поздрави на Сюзан. И се грижи за себе си, моля те.
— Ти също.
Даниел се качи и професорът затвори вратата в мига, в който таксито потегли. През мокрото стъкло тя видя, че пред него спира друго такси, после се обърна напред и се отпусна на седалката.
Докато колата напредваше предпазливо в трафика, Даниел извади сгънат лист хартия от чантичката си. Беше писмото, с което Гибс й съобщаваше за повишението й, преди да я прати в Амазония. Един от сенаторите я беше помолил да го донесе, но когато им го предложи, те решиха да не го включват в протокола. Обяснението им бе просто: смятали, че няма отношение към разследването. Някой от комисията дори намекна, че повишението още е валидно, стига тя да желае.