— Красив ли?
Той я погледна с престорено разочарование.
— Можеше и да не си толкова груба.
Даниел кимна.
— Предполагам.
— Въпросът е, че не ти съобщават за това по време на операцията, но след известно време започваш да го усещаш. Басирам се, че бившият ти партньор го е знаел.
Тя мълчаливо се съгласи с него. Гибс им беше дал всичко, каквото бяха поискали, без да му мигне окото, всичко, освен да позволи на Мор да остане. Сигурно Мор наистина знаеше прекалено много.
— Ще трябва да работиш на тъмно — отвърна Даниел.
— Ще направя каквото мога. Кажи ми само каквото смяташ, че трябва да знам. Можеш да започнеш с някаква информация за човека, с когото се срещнахме тая нощ. Аз ще науча с кого си има вземане-даване. Може даже да разбера кой му е платил или чрез кого е извършено заплащането. Стори ми се нервен тип, сигурно защото не го е направил по свое желание. Освен това мога да уредя нов транспорт с човек, на когото имам доверие.
— А аз как да разбера дали мога да ти имам доверие? — попита тя.
— Няма как. Не и по начина, по който аз имам доверие на тия хора. — Хоукър кимна към вътрешността на клуба. — Но бъди сигурна, че хората винаги действат в свой интерес. А в момента ти можеш да ми предложиш нещо, което никой друг не е в състояние да ми осигури.
— И ако допуснем, че това е вярно, какво те кара да смяташ, че ти можеш да ми имаш доверие?
Пилотът се отпусна назад и й се усмихна с изражението на измамник и мошеник, изражение на човек, който знае какво ще донесе следващата карта и цял живот е чакал да бъде изиграна. И в същото време беше очарователно.
— Моите възможности са по-ограничени — отвърна Хоукър. — Мога да си тръгна и да продължа да водя тоя мизерен живот тук. Мога и да рискувам с теб. Та така — заключи той. — Време е да хвърлим заровете.
Даниел не успя да скрие усмивката си. Струваше й се логично. Дори справедливо. Сделката сигурно щеше да вбеси Гибс, но това я правеше още по-привлекателна.
— Добре. Приемам предложението ти. Но не мога да ти обещая нищо, преди да съм го уредила. Ще разговарям с някои познати и ако се предлага сделка, ще я получиш. Съгласен?
— Напълно.
В този момент се появи широкоплещест мъж с буйни мустаци и силен загар. С идеално фризираната си с пяна коса и безупречно бялото си официално сако, той приличаше на кинозвезда от отдавна отминало време. Носеше две чаши в едната си ръка и бутилка скъпо чилийско вино в другата. Представи се като Едуардо, собственик на клуба и бивш благодетел на младия господин Хоукър. Двамата се ръкуваха, след което новодошлият насочи цялото си внимание към Даниел.
— Кое е това прелестно видение? — попита той. — И как го е сполетяло огромното нещастие да прекара вечерта в такава компания?
Хоукър се престори на обиден от намека на Едуардо. Лейдлоу протегна ръка.
— Казвам се Даниел.
Мъжът се усмихна, целуна ръката й и отново се обърна към пилота.
— Американка — отбеляза той. — Като теб.
— Американка — отвърна Хоукър. — Но не като мен.
Едуардо вдигна вежди.
— Което говори добре за нея, несъмнено.
— Несъмнено — съгласи се приятелят му.
Собственикът на клуба стана сериозен.
— Имали сте проблем.
— Не мога да ти кажа как изглеждат — рече Хоукър. — Нито даже как са облечени. Но сигурно още ни търсят.
— Не се тревожи — успокои го Едуардо. — Ще ви изпратя до вкъщи с моята кола. Междувременно съм вдигнал на крак още хора, приятели от полицията. Те обичат големите чекове и размирните побойници. И казах на Диего тая нощ да не пуска вътре никой друг.
На лицето на Хоукър се изписа огорчение.
— Това е най-силната ти нощ, ще ти струва скъпо.
Едуардо се подсмихна и се обърна към Даниел.
— Нашият приятел Хоукър си го бива, но хич го няма в бизнеса. Не знам по-добър начин да привлека клиенти от това да им затворя вратата под носа. Утре вечер пак ще го направя, както и през цялата седмица, а идния петък ще удвоя цените и пак ще напълня заведението с три пъти повече хора. — Той леко поклати глава. — Вече се питам защо не съм се сетил за това преди години.