Плюс ярко светещите лампи — нямаше нито една изгасена — разпръскващи светлина, за да бъдат предотвратени още в зародиш помислите на съседите да нахлуят в къщата с намерението да ни линчуват, ако ни вземат за крадци.
Етъл седеше в моето кресло, с крака, кръстосани върху отоманката. На масичката до кресло, точно до лакътя й, беше оставена чаша горещ чай.
Баща ми се бе отпуснал в любимия му кожен фотьойл. В дясната си ръка крепеше полупразна чаша с мляко.
Дейв подпираше стената в ъгъла с ръце, кръстосани пред гърдите си.
Хедър, Джейсън и Макелрой заемаха подредените в редица столове около масата в средата на стаята.
Аз се бях излегнал на кушетката — онази с дамаската на лилии — но не по гръб, а на едната страна, с протегнат ляв крак, омотан с дебел пласт бинтове.
Както винаги, Хедър пое грижата за началото на дебата:
— Хич не ми се вярва, че още от утре ще можеш да продължиш с усилията си около разплитането на тази загадка.
— Аз пък се съмнявам дали Диас ще склони да го замесят в подобна афера — дълбокомислено процеди Джейсън. — Дори и да успеете да го подлъжете, нали той не знае и не бива да узнае, че в дъното на заговора стои именно нашият Тайлър.
— Бинго! — отсече Макелрой.
Хедър рязко се извърна към него и веднага го скастри:
— Само не започвай пак да бингосваш!
В отговор Макелрой само й се усмихна.
— Хедър — намеси си Дейв, — сделката с наркотиците ще бъде осъществена точно според замисъла на Тайлър. Диас може да знае, но може и да не знае всички подробности за ситуацията. Фанър се съгласи да не съобщава нищо на журналистите поне през следващите двадесет и четири часа. Но веднага щом до слуха на Хектор достигне вестта за стрелбата в гората, той може да изпрати нова група убийци по следите на Тайлър и Оди. Или пък някой да отвлече Кълън. А всички ние не искаме да допуснем това, нали?
— Разбира се, че няма да го позволим! — сопна му се Хедър. — Но само те моля да не ме гледаш така снизходително. Проблемът е в това, че сега Тайлър не е в състояние да се справи с онзи мексикански изверг и неговите съучастници. Не може с тази дупка от куршум в крака, с изкълчената си китка и с раненото си рамо. Няма да има дори един процент шанс.
— Ще оздравея — обадих се аз.
— Сигурно и това ще стане. Но след като се възстановиш, ще е най-добре да те заведа в някой ски курорт.
— Бинго! — Следващият коментар от страна на полковник Макелрой.
Хедър го удостои само с един поглед, но затова пък леден.
От горния етаж се чу викът на Кълън:
— Пликчето с бонбоните се скъса! — По стъпалата се посипаха ментови бонбони, но само за някакви четири-пет секунди нашите две момчета успяха да ги съберат.
— Съжалявам — плахо промълви Уеб. Може би се притесняваше, защото устата му беше пълна с ментови бонбони.
Заседанието приключи с ожесточен спор на тема: трябва ли децата да ядат толкова много бонбони.
44.
Прилепих ухо към слушалката.
— Приключи ли заседанието на щаба?
— Ти като че ли знаеш всичко, което става в къщата!
Отсреща долетя приглушен кикот.
— Ако не знаех какво замислят противниците ми, отдавна да бях в гроба. И утре ли ще пазиш постелята, с бинтован крак и всичко останало?
— Да.
— Е, тогава всичко ще бъде наред. Гледал ли си филма „Зной по пладне“? Припомних си този стар филм, защото се досетих къде е отрасъл Хектор.
— В Мексико?
— Глупости! Никакво Мексико! Отрасъл е в Ел Пасо, Тексас, драги мой храбрецо. Там, където премина и моето детство. Както и на неговите приятели, с които си разменил изстрели в гората. Не, не ме прекъсвай, защото това, което следва, е muy importante23.
— Само че за разлика от мен през повечето от юношеските години Хектор Диас е стискал в ръка пистолет „Матъл Фанър-50“ — този модел тогава беше доста популярен в южните щати. По-късно прочел няколко приключенски романа и решил да си опита късмета като професионален стрелец. Но упорито отказвал да се раздели със старите си револвери и да го замени с модерните автомати. Може направо да се каже, че е побъркан по „Смит & Уесън“. По-точно по образеца от 1958-а. Познаваш ли този модел?
— Разбира се. Четиридесет и първи калибър.
— Личи си, че си познавач. Та именно с такъв револвер Хектор си поддържал формата. Най-често за мишени избирал птиците по блатата. Но поради социални причини му се наложило да се ориентира към „Магнум“. Именно с такъв револвер е стрелял по теб. По-бърз е от пустинния вятър, приятелче. Така че не го предизвиквай. Нищо няма да спечелиш, ако реши да се позанимае с теб. Единственото ти спасение е ти пръв да го гръмнеш. Copmrende?24