46.
Време бе да се заема с приготовленията. Време бе да избистря всичките бойни планове. Да се погрижа за тиловото подсигуряване, за тактическите похвати, за дислокацията на бойните части, за въоръжението и мунициите. За хранителните запаси. След което можехме да се заемем с конкретния план за действие.
— Ето какъв е планът — започнах аз.
И го описах пред моите хора.
— Мислиш ли, че е разумно Макелрой да се включи в играта? В края на краищата нали го раниха в белия дроб? — тревожно попита баща ми.
— Той получи тази рана, защото се опита да ти помогне, освен това да не забравяме, че изгуби един от своите хора. Защо мислиш, че трябва да го елиминираме от предстоящата операция?
— Ами ти? — изръмжа Дейвид и махна с ръка към баща ми. — Преживя сърдечен удар. Да не говорим, че лекарите така и не успяха да разберат дали няма поражения и в мозъка ти.
— За Оди не знам, но за теб съм сигурна, че ти има нещо на мозъка — промърмори Етъл. След което мъдрата моя тъща се обърна към мен и ме попита: — Няма ли да потърсиш поне този път съдействието на полицията?
Точно сега Аксел Мършън реши да се намеси. Очевидно без много да му мисли:
— Тъпите ченгетата само ще оплескат работата!
Кълън замря от възхита.
— Ама че хубаво го рече!
С което виновникът — в случая Акс — веднага привлече върху себе си огъня на противника. По-точно — мрачния поглед на Етъл. Това е то — приятел в нужда се познава.
— По-скоро съм склонен да се съглася с Акс — притекох се аз на помощ. Защото беше в нужда. И защото съм му приятел. — Чак когато свърши представлението, чак тогава ще оставим уважаемия лейтенант Фанър да поразчисти декорите.
— А защо просто не го помолиш да арестува Диас на местопрестъплението? — продължи да упорства Етъл. Явно днес си бе избрала ролята на заклет опонент. Както винаги, между другото.
— Че какво престъпление е да купиш цял камион сода бикарбонат срещу една купчина долари! — удиви се Дейв.
— Е, щом като няма нарушение на законите — продължи Етъл, твърдо решена да не се признае за победена, — как тогава ще обясниш на лейтенанта защо си нападнал онзи мексиканец?
— Не съм толкова глупав да си го призная. Ще кажа, че той се е нахвърлил отгоре им. И то в гръб.
— И те ще ти повярват?
— Стига да изпипам нещата. Ако няма свидетели. Ако имам късмет. В противен случай ти ще трябва да поемеш за следващите години грижите около подрастването на Кълън, защото ние останалите ще гнием в щатския затвор.
Синът ми веднага ме измери с тревожен поглед, но за щастие баба му не забеляза това. Намигнах му скришом. Успокоен, Кълън ми върна смигването — също скришом — и облиза устните си, изпоцапани от канела.
За да помогне за разведряването на атмосферата, телефонът ни напомни за присъствието си. Обадих се, макар и с уста, пълна с боровинков кейк:
— Ало?
— Диас се появи — обяви Ралф Гонзалес.
— Сега с теб ли е?
— Не. Не е с мен. Но е в града.
— Предаде ли ти някакви инструкции за мен?
— Si.
— Нека да ги чуем.
На което посветих следващата минута.
Кълън и Акс се нагърбиха с тежката задача да се пречкат в краката на Дейв в подножието баскетболния кош. След двадесет минути синът ми се прибра в кухнята, омаломощен и напълно сломен.
— Е? — попитах, го аз. — Сега пък какво има?
Долната му устна беше така провиснала, че можех да подпра на нея тухла среден размер.
— Как какво? Загубихме!
— И какво от това?
— Ами иска ми се и аз да съм тъй отскоклив като Дейв. Та да мога да набутам топката право в коша.
„Отскоклив“? Добро попадение за епитет.
— Глупости. Дейв забива топката, защото е толкова висок, че може да докосне пикета само като се вдигне на пръсти. Някое от децата в училището може ли да забива топката в коша отгоре, като този дългуч Дейв?
Поклати глава.
— Разбира се, че не може. Какво си мислиш? Че не видях как ти вкара вчера два коша?
Кимна ми, но с мрачно сведена глава.
— А да не би да си въобразяваш, че не съм забелязал как синът ми успя да отмъкне топката от ръцете на Ландън, а после да я подгони чак до другия край на игрището — при това с дрибъл през цялото време — за да я запрати нагоре към коша на противника?
Още едно кимване.
— Някое от момчетата в твоя клас може ли да направи това?