За малко го задържах притиснат към гърдите си, а после го отдръпнах от себе си, за да го погледна право в очите.
— Уеб? Аз не съм като господин Гудал. Той няма да ме застреля.
— Откъде знаеш?
— Няма да му се дам.
— Ама той е толкова голям. И страшен! И зъл.
— Ти… ти чувал ли си за Уайът Ърп27?
— Не.
— Навремето той е бил страхотен стрелец. Направо нямал равен. По едно време дори станал шериф. Сам не помнел колко пъти е измъквал револверите от кобурите на колана си с пръсти върху спусъците.
Но сълзите продължаваха да се леят по лицето на Уеб. Хедър и Кълън се приближиха към нас, очевидно едва сдържайки своите сълзи.
— Та този мъж, Уайът Ърп — несмутимо продължавах аз, — нито веднъж не е бил улучван.
Заинтригуван, но все още недоверчив, Уеб плахо прошепна:
— Дори не е бил одраскан от куршум?
— Точно така. Нито веднъж.
— Но как така?
— Уместен въпрос. Работата била в това, че той, първо, е бил превъзходен стрелец. Нямало по-бърз от него, когато трябвало да се измъкне револвера светкавично. Второ, разбирал от тактика, което ще рече, че знаел как трябва да се играе играта. Както ти знаеш как да играеш на карти срещу Кълън. Може би и Бог е бил на негова страна. Или пък просто е бил роден с късмет. Но нито веднъж не са го улучили. И доживял до дълбока старост.
— А ти добър ли си с револвера?
— Да.
— А оправяш ли се с тактиките?
— Напълно.
— Ами Бог на твоя страна ли е?
— Вярвам в това — рекох аз и отново го прегърнах.
Сега и той ме прегърна, но този път повече за да успокои мен, отколкото себе си.
— Тогава и аз ще го вярвам.
Сега Хедър не издържа, хвана сина си за ръката, после пое и дланта на моя син, за да поведе нашите двама синове към всекидневната. Но след малко Кълън отново се появи на верандата.
— Истина ли е всичко това?
— Това, което разказах на Уеб? Да, ако може да се вярва на старите хроники.
— Но теб вече те раняваха. И то неведнъж, не два пъти.
— Нека да не мислим сега за това.
— А за какво? Искаш въобще да не се тревожа за теб?
— Не се тревожи. Искам само да ме посрещнеш с усмивка, когато се върна. И да ме чакаш.
— Но ще те видя ли пак?
— Да.
— Тогава ще те чакам.
Целунах го и той се обърна, за да поеме към къщата. Може би не искаше да забележа, че не е престанал да се тревожи за мен. Какво сърце има само това мое момче…
Сега пък на веранда изскочи Хедър и веднага се изправи пред мен. Но нямаше прегръдка. Нито целувка. От устните й се отрони само:
— Върни се при нас, шериф Уайът.
След което изчезна през вратата на къщата.
А аз тръгнах към мястото, където ме очакваше онзи мачо.
Отново щяхме да се изправим лице в лице.
48.
Небето беше ясно, но денят си оставаше студен. За щастие, бях облечен с плътно камуфлажно яке, армейски образец. Не за да впечатля Хектор Диас — ако наистина ми предстоеше среща с него, а не с поредния му мускулест братовчед — а по-скоро за да не се набива на очи подутият ми външен джоб, приютил дребния чипонос револвер, изключително олекотен модел, въпреки че беше тридесет и осми калибър. И въпреки изричното предупреждение на производителя — почитаемите господа „Смит & Уесън“ — че при подобни условия на експлоатация не се гарантира безотказната надеждност на тяхното изделие, аз го бях заредил с бойни патрони с изместен център на тежестта. Което обаче ограничаваше запасът от муниции само до пет патрона за едно зареждане. Което пък в никакъв случай не позволяваше на стрелеца, дори и на най-добрия в занаята, да повали за секунди всичко живо около себе си.
Така че бях длъжен да се подсигуря, което обяснява защо върху лявото ми бедро, малко изнесен напред, се спотайваше моят верен браунинг — четиридесети калибър, при това зареден, тоест напълно готов за експлоатация. Изключително скорострелен модел, способен да проправи път на притежателя си през цяла тълпа противници, защото всеки от пълнителите на браунинга побира единадесет патрона, което е доста по-окуражаващо от петте патрона в барабана на револвера, особено ако ти се наложи да се изправиш сам срещу цял квартет професионални убийци. Няма да забравя, че последния път, когато ми се наложи да участвам в подобен сценарий, едва оцелях. Още повече, че сред тогавашните ми противниците въобще не фигурираше Хектор Диас.
27
Уайът Ърп (1848 — 1929) — военен прокурор, помощник-шериф в Канзас Сити, шериф в Уичита, прочут ловец на бизони, комарджия и скандалджия. Сражава се срещу местните банди в Тумбстоун, Аризона, заедно с братята си, с Бат Мастърсън и с Док Холидей — по тази история е направен филма „Тумбстоун“. — Б.пр.