Внезапно лицето на Дейв се сгърчи от болка.
— Боли ме кракът — процеди той през зъби.
— Тогава трябва веднага да те заведа у дома — отвърнах му аз и двамата поехме към доджа.
50.
Докато поставях турникета върху бедрото на Дейв, едрият брадат босненец, придружаван от своя пъпчив помощник, набързо претършува шевролета, а след него и кадилака. Двамата мюсюлмани намериха още оръжие, цял склад с пълнители, кашон с цигари „Лъки Страйк“, запалка „Зипо“, дори и два колана с емблемата на „Харли Дейвидсън“ на катарамите им.
Но никакви пари.
Най-после пъпчивият се досети да бръкне по-дълбоко под задните седалки на кадилака и така откри скривалището на Хектор Диас. Еврика! Беше пълно с пари. В огромно количество.
Брадатият измъкна последните пачки с банкноти, за да ги подреди до останалите върху предната седалка. Дейв, въпреки че кракът му беше бинтован, се приближи с куцукане към отворената врата на кадилака.
— Ще се оправи ли кракът ти? — запита босненецът.
— Нищо ми няма. Не свалям от лицето си болезненото изражение само за да печеля симпатиите на околните — бодро отвърна Дейв.
В първия миг едрият босненец се намръщи, но след малко лицето му просветна.
— Ти да не си решил нещо така… да ме поднасяш, а?
Спогледахме се втренчено, но в следващия миг босненецът се разсмя. Ние двамата с Дейв веднага последвахме примера му. Всички преживяхме един кошмарен следобед и се нуждаехме от отпускане на нервите.
— Е, вече трябва да си тръгваме — промърмори нашият мюсюлмански приятел. — Защото всеки момент може да довтасат ченгетата. Един от моите хора подслушва тяхната радиостанция. Имам и неколцина съгледвачи на възловите кръстовища, така че няма да се учудя, ако след броени секунди ми звъннат по телефона, за да ме предупредят, че е крайно време да се омитаме от тук.
— Имахте ли ваш човек зад оградата, от другата страна на пътя? Някой скрит в засада снайперист? — небрежно подхвърлих аз.
— Снайперист? Какво? Аха, стрелец с оптическа пушка! Не, нямахме. Защо питаш?
— Просто проверявам.
Едрият мюсюлманин беше готов да потегли.
— Нали нашето споразумение още е валидно? Както се бяхме разбрали, ние си взимаме парите, защото това са нашите пари.
— Никой не оспорва това ваше право — кимнах аз. — Едва не забравих — искам да ви благодаря за помощта.
— И ние сме ви много, много благодарни. — Той протегна едрата си лапа, с длан колкото дъска за хляб. Въпреки че беше донякъде рисковано, аз я раздрусах. Дейв последва примера ми. След което двамата босненци се настаниха във форда на Дейв.
— Сега ще ме откараш ли в болницата? — попита ме моят верен приятел. Раната в бедрото му не беше толкова сериозна, колкото онази, с която аз се бях сдобил — също в бедрото — при предишната престрелка в гората, но моята вече не кървеше за разлика от тази на Дейв.
— Естествено. Нали ти ме замъкна на гръб, когато ме раниха в гората?
Той се опита да ме ритне със здравия си крак, но не успя.
51.
Следователят от отдел „Убийства“ се оказа елегантно конте, от онези мъже, по които въздишат всички собственички на скъпи бутици. Само дрехите му, заедно с аксесоарите по тях, струваха навярно колкото форда на Дейв. Косата му беше безупречно сресана и залепнала от гела към черепа му. За съжаление, десетина сантиметра ръст не му достигаха, за да се кандидатира за център-нападател в NBA. Но може би щяха да го вземат като защитник. Пръстите му здравата стегнаха моите, когато си стиснахме ръцете. Тогава забелязах и златните копчета на ръкавелите му, както и масивния колежански пръстен, а малко по-нататък — скъпия часовник „Боме & Мерсие Ривиера“, от онези, които събуждат притежателите си с два електронни тона. Нямаше да се учудя, ако измъкне „Валтер Р-88“ изпод солидно подплатеното си кожено сако, с етикет от „Гучи“ над вътрешния джоб.
Но вместо това, от скъпото коженото сако представителят на властта измъкна писалка, както можеше да се очаква — от най-луксозните модели. Кимна ми, за да ми подскаже, че е готов да запише показанията ми.
— И така, сър, какво се е случило тук?
Много любезно начало. Но това не можеше да ми гарантира, че когато разпитва заподозрените в лъскавия си кабинет в сградата на полицията, същият този следовател не използва палката много по-често от скъпата си писалка.