Трима вече бяха повалени.
Здравеняк номер две бе успял да изрита настрани стоварилия се в краката му длъгнест предводител на бандата, след което наби маратонките си „Рийбок“ в паважа и ловко отскочи нагоре. Едновременно с изправянето, дясната му ръка измъкна от джоба на якето сгъваем нож. Острието му се оказа назъбено, с дължина около дванадесет сантиметра.
Размаха го със свистене пред гърдите си. Устните му се свиха в зловещо подигравателна гримаса. Или поне той си въобразяваше, че е така. В този миг си спомних онзи епизод от Корея, когато един сержант от армията също бе размахал подобен нож пред лицето ми. Веднага пропъдих мрачното видение. Сега трябваше да се концентрирам максимално. После щях да се занимавам със старите и по-новите спомени.
— Пусни ножа — приятелски го посъветвах аз. — Че да не се порежеш… Става най-случайно…
— Ще ти резна топките аз на теб! — кресна той.
Влагаше прекалено много жар в играта. Дали не е от онези кучета, които само лаят, без да хапят? Нищо чудно. Но все още държеше ножа в ръката си. Ако не проумея намеренията му, нямаше да успея да освободя баща си.
Онзи отсреща се разкрачи, за да е по-стабилен. Отпусна ножа покрай бедрото си и вдигна лявата си ръка пред гърдите. С дясната извъртя ножа с острието към тялото си и наведе ножа надолу. Притисна палеца си към края на дръжката, вместо да го притисне между показалеца и средния пръст. Тази хватка се нарича „сабльорска“. Стана ми интересно. Нима този хлапак бе използвал ножа си само за рязането на коледна пуйка?
Време беше да приключваме.
За да го разсея, метнах тръбата към лицето му и се втурнах след нея. Той се изви и тръбата го закачи по лявото рамо, после вдигна лявата си ръка, за да ме посрещне, преди да ме наръга с ножа в дясната право в ребрата. Но десният ми крак вече беше попаднал между двата му крака. Завъртях го надясно. В същия миг блокирах замахващата му дясна ръка с моята лява. Обърнах се и аз. Дясната ми ръка светкавично се намести под дясната му мишница. В следващата секунда тялото му излетя над рамото ми, за да тупне по гръб върху безмилостно коравите павета. Онзи не успя дори да гъкне. Само простена безпомощно. Без да отпускам хватката си около дясната му китка, все още стискаща ножа, аз го дръпнах към себе си, за да стоваря тока на обувката си в дясната му подмишечна ямка. С все сила, за да смажа сухожилията му. Веднага се наведох и стиснах палеца му, за да го откопча от дръжката на ножа. Ножът издрънча върху паважа. Здравенякът се сви на кълбо и се опита да изпълзи по-надалече от мен. Но аз нямах намерение така лесно да се лиша от компанията му. Стиснах го през гърлото с дясната си ръка, а с лявата извих китката му. Малко го повдигнах към себе си, за да мога с лявата си ръка да хвана по-стабилно неговата дясна. Вече можех да го стисна яко за гърлото, без да обръщам внимание на болезненото пулсиране на кръвта в слепоочията си. Продължих да го стискам, докато не чух зад гърба си вика на Хедър:
— Спри! Ще го удушиш!
Задържах хватката си още няколко секунди, докато тялото му окончателно омекна, после го освободих от прегръдката си. Но той явно не можа да понесе тази раздяла, защото мигом рухна върху настилката.