— Ще доведа и сина си. Кой знае, може да му бъде интересно да участва в лов на диви свине.
— А с какво оръжие ще ме изненадаш? Сигурно ще е от най-новите модели, за които четох в твоите статии в „Ловно оръжие“.
— Ще се появя с „Марлин-30-06“, последен модел, тридесети калибър.
— Марлин? Онзи модел с подобрения затвор? О, та с него можеш да повалиш всичко, което ти попадне на мушката. Тогава съм готов да се обзаложим. Ще ти покажа най-удобната позиция, където има най-много глигани. Но ако не повалиш нито един, ти плащаш облога.
Продиктувах му номера на моята кредитна карта, за да го успокоя, че съм платежоспособен.
Ройс ми напомни, че той и помощниците му зареждали позициите на ловците още в пет и половина сутринта. Кълън и аз пристигнахме в пет и тридесет и пет. Искаше ми се още с пристигането си да открия Ферон сред шубраците, при това без придружители. Има ли нещо по-трогателно от една ненадейна среща на двама стари познати, озовали се с пушки в ръце сред горската пустош, очи в очи със стадо глигани?
Ръклин ме чакаше в сградата, но двама от подчинените му пристъпваха неспокойно край беседката до оградата, напълно екипирани и готови да потеглят с мен в гората. По-високият ми се стори познат, дори си спомних името му — Джей Пат. Придружителят му, по-нисък, се представи като Аса Пю. За мое облекчение не пожелаха да се ръкуват с мен.
— Това е синът ми, Кълън.
— Радвам се, че се запознах с вас — промълви Кълън.
Следвайки примера ми, момчето не се завтече да се ръкува с ловците. Схватливо хлапе е Кълън. Така си спести изтриването на дланта в панталоните.
Нарамих пушката и последвах мъжете. Кълън беше облечен топло, дори бе нахлупил на главата си шапка от онзи модел с перо, който бе залял страната след филма за Робин Худ. Джей и Аса ни качиха на овехтелия си джип и закараха до дървената кула.
— Вратата на хижата никога не се заключва. Случвало се е някой ловец да измръзне или да се изтощи от висенето. Така че винаги, щом поискате, можете да се приберете в хижата, за да се сгреете и подкрепите.
Кимнах благодарно.
— Виждаш ли кулата там, в дъното на поляната? — попита Аса и посочи с костеливия си пръст. Под нокътя му имаше достатъчно мръсотия, за да се изхранят поне пет червея. Дървената кула се намираше приблизително на тридесет метра от мястото, докъдето Джей и Аса ни бяха довели с джипа.
— Да, виждам очертанията й, макар че още не се е развиделило достатъчно.
Ловецът ме удостои с преценяващ поглед.
— Е, там поне ще бъдеш в безопасност — обеща ми Аса.
— С тази пушка нищо не може да ме уплаши — ухилих се аз и грабнах моя „Марлин“ от задната седалка.
— Тогава ние ще тръгваме, за да ударим поне нещо дребно на връщане — намеси се Джей и се почеса по тила.
В следващата минута ние двамата с Кълън вече бяхме сами сред природата.
Първо проверихме здравината на стълбата и на перилото на дървената кула. Стори ми се недостатъчно стабилна, затова се настанихме със сина ми край храсталака, върху полегналите стръкове смрадлика.
След пет минути зъзнене и подскачане и след още пет, прекарани в съзерцаване на птиците, прелитащи над върхарите, синът ми ненадейно каза:
— Татко?
— Какво има, Кълън?
— Наистина ли ще застреляш някое диво прасе?
— Защо? Не искаш ли?
Той се замисли, преди да ми отговори.
— А то става ли за ядене?
— Разбира се. Стига само да не е много старо или жилаво.
— А ти може ли да познаеш дали не е много старо или жилаво?
— Невинаги.
— Тогава защо ще го убиваш, щом не става за ядене?
Чак след час се показаха четири диви свине. Напредваха предпазливо, в индианска нишка. Но нито едно не ми се видя достатъчно младо и крехко, затова ги оставих да си вървят по живо, по здраво.
Но не всички са толкова щедри. Малко след като свинете изчезнаха от погледите ни, недалече проехтяха първите изстрели, отначало плахи и единични, но след това зачестиха и прераснаха в оглушителна канонада.
Следващата група диви свине се появи след час и половина. Обаче и те не ни се сториха годни за ядене — до едно бяха дърти и следователно, доста жилави. Затова Кълън и аз си плюхме на петите и се завтекохме към хижата на Ройс Ръклин, за да се сгреем край огнището.
9.
Докато пиех третата чаша кафе и си повтарях, че за ловеца няма нищо по-приятно от добре отоплена хижа, от стената ме гледаше препарирана глиганска глава. Кълън вече я беше удостоил с вниманието си — екземплярът наистина беше внушителен, тъмнокафяв, със заплашително изскочили зъби отстрани и извита нагоре зурла. Нищо чудно някой пластичен препаратор да ги е коригирал, за да изглежда главата така страховита. Нали трябва да се рекламира ловният резерват сред новодошлите? С такъв трофей би се гордял всеки ловец, докато отпива от бирата си и споделя с приятелите си на колко опасности се е изложил, преди да застреля екземпляра с озъбената глава.