— Бинго! — кресна Хедър и метна един предизвикателен поглед към Макелрой.
— А може би тази жена иска да се добере до големите пари — замислено добави Етъл.
Хедър я награди с още едно: „Бинго!“. И с още едно безупречно кръгче дим, което след съвсем кратко колебание кротко се понесе право към тавана.
— Проблемът около нейната мотивировка е в това, че тя не е знаела за парите, преди Тайлър да е споменал пред нея за тях.
Този път бе ред на Макелрой да изреве: „Бинго!“ и да дари една усмивка на Хедър, която на свой ред го удостои с кръгче дим. Мръсен номер, ако питате мен, защото той още имаше незараснала рана в гърдите.
— Може би пък твоята Хармъни си има някакви свои тайнствени източници на информация — ехидно процеди Хедър, може би раздразнена от новопоявилата се конкуренция.
— Единственият по-вероятен източник на сведения би могъл да бъде само Гонзалес — възразих й аз. — Каква ще му бъде ползата на Ралф, ако успее да ме измами?
— Почакайте — рече Джейсън, — нали вече го пуснаха от затвора. Какво още го задължава пред теб, освен това, че ти е обещал?
Хедър и Макелрой едновременно викнаха „Бинго!“, след което прихнаха. Хедър, разбира се, се задави от дима на цигарата, а пък полковникът притисна ръка върху превръзката на гърдите си.
— Нищо смешно не виждам — сви устни Етъл.
— Или пък е толкова смешно, че не можем да го осъзнаем — добавих аз.
Погледнах към Дейв, за да го попитам за мнението му, но той вече беше захъркал.
Окончателният вариант на споразумението за опазването на Кълън предвиждаше следното:
Дейв, Оди, Етъл, Макелрой и аз ще го отведем до Форт Браг, за да го настаним независимо точно в кое поделение. Той ще остане там, на територията на най-голямата база на сухопътните сили на САЩ, охраняван денонощно от елита на специалните сили, като същевременно баба му и дядо му няма да го изпускат от очите си. Баща ми ще бъде въоръжен до зъби, а Етъл ще има под ръка стойката на лампата, останала от моята майка, или някакъв неин еквивалент от бездънните армейски складове.
Тъй като Уеб не го грозеше заплаха или поне така ни се струваше — макар че човек никога не знае какъв номер му крои съдбата — детето ще остане при баща си, който ще бди неотлъчно над него, двадесет и четири часа в денонощието. За самозащита не само Джейсън ще има под ръка автоматичен пистолет, тридесет и осми калибър, но и сърдечният приятел на Джейсън — господин Адам Колби.
Макелрой, макар че още не беше напълно оздравял, ще се нагърби с координацията на контактите между представителите на властта в най-разнообразните й превъплъщения, от една страна, и от друга — с Тайлър К. Ванс, най-популярния в света писател на свободна практика, посветил перото си на толкова полезната тема „Огнестрелни оръжия“.
Хедър ще може да си пафка и мърмори на воля или да се отдаде на други занимания, стига те да подпомогнат с нещо разрешаване на главоблъсканицата, породена от прекалено близките ми контакти с професионални наркотрафиканти.
Дейв реши, че за него ще е най-приятно — и полезно — да ме придружава навсякъде, за да е сигурен, че няма да попадна в безизходна ситуация.
Как да не бъде човек щастлив при подобно разпределение на ролите?
След като поехме по маршрута към Форт Браг през Роли, Дърам, Чапъл Хил, Бърлингтън, Лилингтън, Дън и Бони Дун, ние спирахме на няколко пъти, за да се уверим, че никой не следва по петите нашия керван.
Най-после се добрахме до форта. Военните настаниха Етъл, Оди и Кълън в една новопостроена барака със солидни ключалки. Постройката беше тухлена, така че едрият лош вълк можеше само да пуфти и проклина, докато напразно обикаля около стените, за да намери някаква пролука. Дори и фелдмаршал Ернст Ромел21 нямаше да се осмели да атакува с танковете си този укрепен бастион.
Преди да потеглим обратно към Грийнсбъро, аз си позволих да отделя няколко минути, с Кълън на коленете ми, пред входа на бараката, загледан в изгряващия лунен сърп.
Синът ми посочи с ръка към луната и ме попита:
— Виждаш ли коритата?
— На луната?
— Да.
— О, искаш да кажеш кратерите, нали? Да, виждам ги. — Останахме така, потънали в съзерцание на небесното светило, докато главата му не започна да се олюлява от дрямката.
— Сине, моля те само да не забравиш, че ако за нещо ти потрябвам, достатъчно е само да повикаш полковник Макелрой. Но независимо от всичко аз ще ти се обаждам всеки ден по телефона.
21
Един от най-способните стратези на хитлеровия Вермахт. Командващ немските войски при завладяването на Франция през 1940 г. и по време на кампанията в Северна Африка през 1942 г., където си спечелва прякора „Пустинната лисица“. Самоубива се през 1944 г. след неуспешния опит за атентат срещу Хитлер. — Б.пр.