Той ме прегърна плътно и промълви, притиснал глава към ризата ми:
— Най-много ще ми липсват игрите с теб.
— И на мен, момчето ми. Но когато всичко това свърши, ще си играем на фризби по цели часове, без никакво прекъсване.
— Обещаваш ли? — Гласът му потрепери. Погледът му избягваше очите ми.
— Обещавам.
Не искаше да ме пусне, затова го изчаках да заспи в ръцете ми, преди да го предам в ръцете на Етъл.
Баща ми яко раздруса китката ми.
— И да се пазиш, разбра ли?
— Дейв ще ме наглежда, папа.
— Искам до една седмица да се върнеш тук. Ако не го сториш, отново ще получа сърдечен удар. Тогава ще ти дойде умът в главата.
Прегърнах го. Крепко.
После се качих във форда на Дейв и потеглихме обратно към Грийнсбъро.
И към трудностите, които се оказаха много повече, отколкото предполагахме.
38.
От няколко години аз съм редовен клиент на книжарница „Фор Сийзънс Уолдънбукс“, което обяснява защо още с влизането ми Дженифър Маккъри веднага се изправи зад отрупания с книги щанд, разпиля буйните си къдрици и на лицето й грейна приветлива усмивка. Помощникът й, Рон Джаксън, подреждаше списанията на рафта в ъгъла, но в същото време се стараеше да не изпуска от погледа си Гонзалес — като повечето от новите клиенти, Ралф веднага се вторачи в лавицата с най-новите заглавия и по-специално в последния трилър на Джак Хигинс.
— Това криминале наистина си го бива — рекох аз на Ралф вместо поздрав.
— По-интересен ли е от „Надигаща се буря“? — недоверчиво попита той.
Същият този въпрос ми бяха задавали толкова много читатели, пристрастени към криминалния жанр, че вече ми бе омръзнала тази нескончаема игра на въпроси и отговори за автори и заглавия.
— Според мен, новият трилър е по-добър.
Той остави книгата на рафта и ние се преместихме в голямата зала, като продължихме да си бъбрим небрежно, но погледите ни зорко следяха витрините на книжарницата. За минувачите по тротоара Ралф и аз изглеждахме като двама стари познати, които споделят общия си вкус към увлекателните четива, въпреки че единият от нас очевидно беше мексиканец, а другият — чистокръвен янки.
Но те не подозираха, че на някой от нас двамата бе съдено в най-скоро време да се пресели на Бахамските острови с половин милион долара в банковата си сметка на гореспоменатия архипелаг, благословен от Бога. И от данъчните инспектори.
И че този някой нямаше да съм аз.
Но пред мен изникна нов, напълно неочакван бизнес проблем: колко куфари ще ми трябват, за да събера вътре скъпоценния товар от сто и двадесет килограма дрога? Въпреки че ставаше дума за имитация на наркотик, килограмите си остават пак толкова. Как да натъпча внушително количество сода бикарбонат в опаковки по едно кило? И тези полиетиленови пликове в края на краищата да внушават доверие у професионалните прекупвачи на наркотици — добре известно е, че именно тези иначе услужливи търговци са едни от най-подозрителните типове в днешния объркан свят. И то такова доверие, че трафикантите да са готови да си прережат гърлата в стремежа кой пръв да се докопа до тлъстата доставка. Какво ще правя, когато работата опре до проверка, до душене, мирисане, пипане и преценяване на качеството на мострата? Да не говорим за лабораторните анализи, за които по-грижливите момчета от бранша се бяха снабдили дори с преносими комплекти, побиращи се в дипломатическо куфарче? Колко хора ще ми се наложи да застрелям? И кой ще спечели суперкупата по стрелба от упор?
Дали няма да победи най-недостойният?
Вече се канех да се сбогувам с Ралф, когато ми хрумна да го попитам:
— Диас пристигна ли в града?
— Si — потвърди Гонзалес.
— И къде е отседнал?
— А, това вече не знам. Знам само, че ще ми звъни два пъти на ден. Първият разговор ще бъде за уточняване на мястото на следващата среща, а вторият — за подсигуряване срещу евентуални преследвачи. Очаквам утре или най-късно вдругиден Хектор да започне да раздава картите.
— Не забравяй от коя страна на масата седиш сега.
— Как мога да забравя? Нали Хектор очаква от мен да му снеса огромна партида дрога? Откъде да я изкопая? Без теб съм загубен, драги. Направо съм жив труп. Но защо ли ти го обяснявам… Ти самият го знаеш по-добре от мен. Освен това — той ме удостои с един надменен поглед, — аз винаги държа на думата си, amigo, или си го забравил?