— Много е горещо — констатира Дейв.
— Нали видя, че преди малко го сварих.
— Нагласил си регулатора на много висока температура.
— Ами духай тогава!
Хедър се появи на прага, придружена от Уеб, и се зае да приготви чай за себе си и за момчето. По-късно щяха да се присъединят към нас. Уеб бе обещал да помага на баща ми да довършат украсата на елхата.
Кухнята ухаеше на прясно сварено кафе и на сладкишите, които бях приготвил, преди да пристигнат Уеб и майка му. С наслада вдишвах миризмите, когато ме сепна гласът на Дейв:
— И така, какво се оказа? Че нашият стар приятел Хектор Диас не само че бил жив и здрав, но дори го раздава баровски в родината си.
— Какво?! — изуми се Хедър.
— Ами това е най-новият сюрприз, който ни поднесе Тайлър. Не, не Тайлър, а лейтенант Джон Т. Фанър.
— Тогава… тогава кой е бил онзи здравеняк, който беше прострелян във фермата през миналия юни заедно с Резович? — попита Хедър, широко разтворила очи.
— Според Фанър — обясних аз, — става дума за по-малкия, по-симпатичния и по-млад братовчед на Хектор. Казвал се Емилио.
— По-симпатичен ли? — ахна Хедър. Много изненади й се събраха. — Как може да бъде симпатичен един убиец, който застреля Лорънс Гудал, който удари с пистолета си баща ти и ти насини лицето до неузнаваемост? Хубав братовчед, няма що!
— Е, така ми казаха в полицията.
— Но сигурен ли си, че онзи Хектор сега е в Мексико? — усъмни се Хедър.
— Поне така твърди Фанър.
— Да се надяваме, че не се заблуждава — скептично промълви тя и унило сви рамене.
Но аз не свих унило рамене — нали бях истински мъж и така нататък, макар че не ми се размина неприятната хладна тръпка.
Хедър допи чашата си и се присъедини към Уеб и баща ми във всекидневната. Оттам долитаха звуците на „Ангелите, които чуваме от небесата“. Няма друг състав, който може да създаде такова приятно коледно настроение както „Манхайм Стиймроулър“. Ако вече не сте го сторили, непременно трябва да си купите техния знаменит компактдиск „Коледа витае във въздуха“! Джордж Возбърг, от брас-секцията, ще ви побърка със своя саунд, а Чип Дейвис е щур на барабаните. Поддържа такъв бесен ритъм, че с думи не може да се опише. За мен поне Коледа без „Манхайм Стиймроулър“ не е никаква Коледа.
— Какво ще правиш с онези мюсюлмани? — заинтересува се Дейв.
— Ще се опитам да ги насоча по дирите на Хектор Диас — обясних му аз. — Но в същото време ще внимавам да не пострада баща ми, по-точно, ще го възпирам от необмислени стъпки. Защото е решил, че може да им бъде от полза при търсенето на злополучните им два милиона.
— С всичкия си ли е? Къде си вре носа?! — ядоса се Дейв.
Какъв наивник…
4.
На следващата сутрин позвъних на телефонния номер, записан на гърба на визитната картичка, която ми бе оставил едрият босненец. Никой не отговори. Не ми оставаше нищо друго, освен да се заема със следващата по важност задача — закуската.
Тъкмо бях започнал да отделям от шушулките семената на кардамона3, когато поршето на Хедър с рев се зададе от дъното на алеята пред къщата. „Пак ще трябва да й почиствам свещите“, казах си аз и сложих кардамона в мелачката. Когато се появи на прага на кухнята, аз вече разбивах яйцата с телена разбивачка — обичам традиционните готварски пособия. Тя ме целуна по бузата и се настани до барплота. Кръстоса дългите си крака и впери в мен изумруденозелените си очи, от което аз едва не изпуснах купата, в която разбивах яйцата. Язък за жълтъците.
— С какво си се заел?
— Нали виждаш… Чудя се какво ли ще измисли Етъл тази сутрин?
След като жена ми Тес загина преди почти една година — жертва на пиян шофьор — аз и тъщата ми Етъл Кълоуи се ангажирахме с издателския бизнес, макар и в съвсем скромни рамки. От години си мечтаех да заживея като писател на свободна практика, по-точно като автор предимно на статии и брошури за оръжията и ловната екипировка. Етъл ми помагаше за публикуването на моите непретенциозни писания. Работеше много усърдно, но често се преуморяваше и тогава ставаше толкова сприхава, че баща ми я избягваше като прокажена. Понякога и самият аз едва я издържах.
— Тя ще се занимава с децата, с Уеб и Кълън, така че ние двамата бихме могли… — Хедър млъкна за миг, ослуша се да не я чуе някой и продължи: — … макар че ако имахте поне капчица срам, можехте и мен да ме заведете в Бландуд Меншън.
3
Кардамон — индийско растение, използвано за лекарства и за подправка за ястия и напитки. — Б.пр.