Като изключим кафето. Приготвих каната, после забърках яйцата — с гъби и чушки. Препекох филийките и ги намазах, но без да прекалявам с маслото. По едно време в кухнята се появи Хедър, с коса, още влажна от банята, и веднага ми напомни, че е гладна не по-малко от мен. Наложи се да счупя още три яйца и да добавя съответната доза гъби и чушки. Както и филийки. После към нас се присъедини и Дейв, но неговата коса вече беше грижливо издухана със сешоара, а на всичкото отгоре от него се разнасяше свежо ухание на афтършейв. Той, разбира се, също си поиска своя дял от утринното угощение. Купчината черупки от яйца продължи да расте със застрашително темпо, а световните запаси от гъби чувствително намаляха. Дискусията започна едва след като беше задоволен апетитът на присъстващия контингент.
— Все пак нещо в този план не ми се връзва — възрази Дейв.
— Ако ти хрумне нещо по-добро, ще се радвам да го споделиш с нас — хладно процедих аз.
— Непременно ще го споделя, и то първо с теб. В момента най-важното е това, че сега къщата е нещо като укрепен лагер. Отвън те пазят четири ченгета — двама в предния и още двама в задния двор. Вярваш ли, че убийците на Хектор ще се осмелят да ни атакуват тук?
— Не очаквам повторно нападение, но колкото и да звучи парадоксално, именно това ме безпокои. Предпочитам да ме нападнат. Тогава ще мога да се погрижа за здравословното им състояние — много по-радостна перспектива, отколкото да вися тук и да тръпна в очакване кога най-сетне тези момчета ще се сетят да ми обърнат внимание. Освен това така ще ми стане ясно кога ще сложим край на тази идиотска игра на криеница и кога ще мога да доведа Кълън у дома.
— Бъди спокоен. До утре ще сме щракнали белезниците на Диас — разпалено заговори Дейв. — Собственоръчно ще стъпча главата на тази змия!
— Кой знае… Ами ако не успеем? Хармъни спомена, че много зависи от това кой ще се нагърби с изпълнението на поръчката, както и от това дали Хектор ще се съгласи да плати авансово.
По този пункт дори Дейв не можа да измисли някакво що-годе смислено възражение.
Хедър се намеси, без да си прави труда да става от дивана:
— Тайлър, не искам да внасям допълнителна бъркотия във всеобщата суматоха, но все още не ми е ясно защо разчиташ толкова много на преценката на една жена.
— Защото тя е професионалистка в своя бранш, което пък означава, че нейното мнение по въпроса е много ценно. Защото е компетентна, ето защо! И защото от всички нас никой не познава Диас по-добре от нея! Защото членовете на моето семейство, включително и аз самият, й дължим живота си! И на последно място, макар и не последно по важност, тя досега нито веднъж не се опита да ме измами.
— Досега… — отбеляза Хедър.
— Да, признавам, това е може би само временно.
— Как така полицията не може да се справи с проблема? Нали това им е работата?
— Вече сме го разисквали. Полицията си знае работата по залавянето на престъпниците след извършване на престъплението, но не и преди този момент. Освен това, по какво обвинение могат да ги арестуват? Съмнявам се дали полицаите разполагат със записи от телефонни разговори, поне в границите на нашия любим щат Северна Каролина.
Хедър се опита да ми възрази, но набързо се отказа от намерението си, срещнала смръщения ми поглед — похват, който бях усвоил от Етъл. Тя се намръщи на свой ред и стисна устни.
Погледнах към Дейв.
— И така, споразумяхме ли се?
— Не, разбира се, но повече нямам желание да споря с теб. Поне тази сутрин. Остава само една възможност — отново да потвърдя намерението си да те придружавам, за да прикривам плътно задника ти.
Потупах го по гърба му и под дланта ми заиграха стегнати мускули и още по-стегнати нервни окончания.
— Не се тормози, стари друже. Мога и сам да се грижа за задника си.
След малко Хедър ни напусна, за да се прибере у дома, а Дейв излезе да изпълни последните ми поръчки. Аз пък се изтегнах на леглото в стаята на Кълън и се заех с важната задача да зяпам тавана. Но не издържах много в тази иначе отпускаща поза и позвъних във Форт Браг. Кълън рапортува, че в момента гледал филмче за последните патила на Глупавия Елмър. Гласът му звучеше умерено разсеяно. Може би още беше сънен. Успокоих го с обещанието, че няма да му досаждам дълго, при което той се въодушеви. Последваха уверения във взаимна любов, след което, за да докажа, че държа на думата си, сложих край на разговора и отново се заех с обичайното си занимание — правене на мъчителни догадки и съставяне на хипотези.